Румяна Станоева

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 21 януари т.г. бе предложен за гласуване и приет на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица. Моето изказване също е свързано с предложението ми, което е прието от Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за включване към общия законопроект и на лица, на които е била отнета полагащата им се пенсия само поради факта, че не са се включвали активно в мероприятията на тоталитарния режим в България, наречен по онова време народна власт. Лицата, на които са били отнети незаконно пенсиите след 1944 г., са били десетки хиляди и днес те не са между живите. Но техните преки наследници понастоящем имат моралното право да бъдат обезщетени еднократно материално. Тези наследници са вече над 75-годишна възраст и не са повече от 400-500 души, а може би и много по-малко – 200-300 души за цялата страна. Справката, която лично аз направих в трите съюза на репресираните в София, показа, че само двама души са преки наследници на такива лица и те са вече над 80-годишна възраст.

За мен е много болезнено да продължа тази тема, поради това че съм пряко потърпевша от законите на тогавашната власт. Голямото престъпление беше, че ние, децата на затворниците, концлагеристите и изселените, нямахме право да завършим висше образование. Лишени бяхме и от много други нормални човешки права.

Искам да кажа още нещо. Нашето правителство – на НДСВ и ДПС – се нагърби с голямата задача да окаже морална и материална подкрепа на тези хора, които в продължение на десет години бяха пренебрегвани от предходните кабинети.