Уважаеми народни представители, това е съществен аргумент. (Шум и викове от ОДС.)

Колеги, този текст съществува в приетия вече закон, който е в сила, и по който президентът няма бележки, не го връща за доразглеждане.

Господин Жотев, Вие изказване ли искате? Заповядайте, имате думата. (Шумни реплики от ОДС.)

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да направя изказване и по ал. 1, и по ал. 2 на § 4.

Първо, много странно би било, ако парламентът приеме като логика, която определя нашите решения, какво е мисли президентът и защо той е върнал едни текстове, а други е оставил. Ако ние приемем такава процедура, това би означавало, че оттук нататък би следвало да следим логиката на президента, а не това, което е утвърдено като парламентарна практика, и тов...

Но ние сме го приели.

Това е друга власт. Ние тук трябва да преценим и аз твърдя, че това е предложение по същество. Естествено, че Народното събрание ще прецени това с гласуване.

Естествено, прието е от парламента.