Тошо Пейков

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, аз подписах доклада, който току-що представи председателят на комисията господин Спасов. Подкрепям и проекта за решение.

“Не съди, за да не бъдеш съден” е казано в Библията. И не за да ги съдим, а за да разкрием истината съставихме този доклад. Искам да предложа на вашето внимание извода, че щедрото раздаване на кредити по идеологически причини от страна на върхушката на Българската комунистическа партия е главната причина за натрупването и на непосилния външен дълг на страната до 1989 г. И така, основната част от дълга към България се формира за 3-4 години – от 1986 до 1989 г. и съвпада по време с натрупването на задълженията на България към външни кредитори. Решенията за раздаване на пари са вземани от Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Андрей Луканов. Нито един кредит не е разрешен от царя. В мотивите преобладават политическите аргументи. Безгрижно кредити са отпускани на неплатежоспособни получатели на страни без обезпечения, без гаранция. В същото време с решение на същите лица българските граждани са товарени с нови и нови външни заеми и са задлъжнявали годишно с милиарди.

Най-щедри са кредитите, отпускани от комунистическата олигархия на Ирак. Кредитирането на Саддам Хюсеин е най-неизгодно за страната. По-късно се оказа, че то е било много изгодно за комунистическата, по-късно за социалистическата партия и за някой нейни другари.

Уважаеми колеги народни представители, за да си изясним предмета на изследване на нашата комисия бих желал да ви представя по-значимите непогасени кредити, с какво решение са отпуснати те, имената на отговорните партийни функционери и длъжностните лица.

Първо, на 6 декември 1983 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат решение “Б” № 44. С него те дават съгласието си правителството на Народна република България да предостави на правителството на Република Ирак кредит в размер на 300 милиона щатски долара за периода от 1984 до 1985 г. Решението е взето на базата на докладна записка, изпратена на 29 ноември 1983 г. от министър-председателя Гриша Филипов. В записката е посочена целта на отпускания кредит – закупуване на въоръжения, боеприпаси, бронетанкова техника, услуги за военната промишленост на Ирак. Условията на кредита са следните: проста годишна лихва от 5%, изплащане на кредита в срок до две години. Но това не става. А сега чуйте – съгласно информация на Министерството на финансите към 31 декември 2004 г. общата дължима на България сума от страна на Ирак е 1 млрд. 596 млн. долара. От същата справка на министерството е видно, че условията на предоставяне и погасяване на този кредит не са изпълнени. Отговорни са членовете на Политбюро на ЦК на БКП, взели това решение и премиерът Гриша Филипов.

Второ, къде е този милиард? Едно от най-важните решения –"Б" № 5, за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. щатски долара на Република Ирак е взето от секретарите на ЦК на БКП на 31 януари 1986 г. Целта на кредита е "доставка на специално имущество" при следните условия: срок на погасяване – 5 години; 5% годишна лихва; 5% платими в брой при всяка експедиция.

Секретарите на ЦК на БКП упълномощават председателя на Министерския съвет Гриша Филипов да подпише спогодбата. В решението с гриф "Лично, строго поверително!" е записано, че предоставянето на кредита трябва да бъде обвързано с редовното получаване на погасителните вноски, което условие не се изпълнява. Решението е взето прибързано, по политическа съобразност, с цел въоръжаване на Република Ирак.

На 31 януари 1986 г. първият заместник-завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП – Димитров, е приложил към преписката за взетото решение своя бележка: "Бързо! Да се изпълнява без да се събират другите подписи. По указание на др. Милко Балев." Отговорни за несъбраните вземания в резултат на това политическо решение са секретарите на ЦК на БКП и министър-председателят Гриша Филипов.

Трето, на 8 февруари 1984 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 8 за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. 600 млн. щатски долара на Социалистическа народна арабска либийска джамахирия за периода от 1985 г. до 1990 г. Целта на кредита е - изграждане на производствени мощности "до ключ" за отбранителната промишленост на Либия, доставка на въоръжение, боеприпаси, бойна техника и друго имущество, помощ за обучение на кадри, ремонт на авиационна и ракетна техника. Условията на изплащане са ежегодно да бъдат погасявани 20% от стойността на извършените доставки и услуги за период от пет години, съгласно погасителен план.

И така, към 31 декември 2004 г. общата дължима ни от страна на Либия сума е 55 млн. 108 хил. долара. Отговорни за несъбраните вземания са посочените в преписа от решението на Политбюро лица: Димитър Станишев, Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров.

Четвърто, на 13 октомври 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП взема Решение "Б" № 24, с което дава съгласието си да бъде предоставен на Алжирската народна и демократична република кредит в размер на 70 млн. щатски долара с цел покупка на специално имущество при 10-годишен срок на погасяване. Решението е взето в резултат от разгледана докладна записка, изготвена от Андрей Луканов – заместник-председател на Министерския съвет. "Това предложение е съгласувано по принцип с др. Петър Младенов и с др. Димитър Станишев", пише до членовете на Политбюро Андрей Луканов.

Пето, на 17 юни 1982 г. секретарите на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 21, с което дават съгласието си да се предостави правителствен кредит на Алжирската народна и демократична република в размер на 300 млн. щатски долара. Цел – доставка на военнотехническо имущество. Условията за погасяване на кредита са следните: срок за погасяване – 10 години; авансово плащане в брой в щатски долари - 20%; годишна лихва – 5,75%.

Към 31 декември 2004 г. Алжир дължи на България общо 22 млн. 471 хил. щатски долара. Отговорни за сключването на договора са Димитър Станишев, Андрей Луканов, Кирил Зарев, Велко Палин и Христо Христов – имената на които са изброени в преписката по вземането на решението (вж. Централен държавен архив).

Искам да представя на вашето внимание и по-значимите партийни дарения за сметка на България – с какво решение са дарени и имената на отговорните партийни функционери и длъжностни лица.

На 8 януари 1993 г. главният прокурор Иван Татарчев изпрати до председателя на Тридесет и шестото Народно събрание искане народните представители да разрешат да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Александър Лилов, като на същия се определи мярка за неотклонение "домашен арест".

След като се запознаха с обвиненията на главния прокурор, народните представители ги уважиха и снеха имунитета на Александър Лилов, като дадоха на господин Татарчев разрешение за възбуждане на наказателно преследване.

Какви доказателства бяха приведени от главния прокурор? Секретарите на ЦК на БКП са подписали 25 секретни решения от група "Б" на Секретариата на ЦК на БКП за предоставяне на безвъзмездна помощ – военно оборудване, храни, медикаменти и парични средства на комунистическите партии на Никарагуа, Ливан, Виетнам, Хондурас, Салвадор, Египет, Чили, Мозамбик и др. Общо помощта възлиза на 2 млн. 644 хил. лв., 1 млн. 700 хил. щатски долара и хиляди рубли. По делото е повдигнато обвинение и са привлечени като обвиняеми: Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Чудомир Александров, Андрей Луканов – за престъпление по чл. 203, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Според главния обвинител решенията са довели до увеличаване на външния дълг на България,съдържат признаците на престъплението "длъжностно присвояване в особено големи размери". Посоченото престъпление е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. В приложените като доказателства към делото решения от група "Б", взети от секретарите на ЦК на БКП, фигурира винаги и неизменно на първо място името на секретаря Димитър Станишев.

"Не съди, за да не бъдеш съден!" е казано в Библията в Новия завет. Казано е още: "Децата не носят вината на родителите си.". Но все пак нека такива деца да не се обаждат и да мълчат за това как, от кого е направен и как се управлява дългът към България, натрупан поради щедрите идеологически увлечения на техните родители.

Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Представете си: как ви се вижда младият Станишев в ролята на млад премиер, който събира кредитите, пръскани и отпускани с лека ръка от неговия баща? Не е ли това една историческа смешка?!