Николай Кънчев

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се оказа, че с моя глас реших да има този дебат. Съвсем умишлено, съвсем целенасочено и поемайки цялата отговорност на това, което смятах, че трябва да се направи. Оказа се, че много други народни представители също са привърженици на един таен вот, но поради своята партийна принадлежност, внушения от централи или страх, може би от себе си, не пожелаха да го направят.

Оказа се, че 30 дни българският парламент не може да избере правителство. Той дори не желаеше да се събере. Оказа се, че много хора приказват едно в кулоарите, друго в партийните централи, а трето, когато светнат прожекторите на камерите. Оказа се, че има нужда от този дебат. Оказа се, че той е полезен ­ той може да избере, в края на краищата, едно правителство, може и да не го избере. Но българското общество и българите имаха нужда днес ние да вземем решение. България също имаше нужда ние да вземем решение.

Моето решение е ясно: аз съм български националист и не мога да гласувам за правителство, което е доминирано от ДПС в този му формат. БСП и ДПС в правителство както аз, така и колегите ми от Български народен съюз няма да подкрепят. Не само няма да подкрепим, но и ще докажем, че гласуваме против това правителство.

Оказа се, че има колебания в определени парламентарни групи. Оказа се, колеги, че ги има и при тези, които до онзи ден преговаряха и разпределяха министерски постове. Оказа се, че ги има и при другите наши колеги, които се съмняват в своя глас, може би, защото един техен бивш заместник-председател е посочен за финансов министър в проектокабинета?!

Оказа се, че днес ще се вземе решението и това е добрата новина. Защото в края на краищата нас българските избиратели са ни пратили тук да решаваме със своя глас належащите проблеми, а не да използваме чрез процедурни хватки, симулации, саботиране и използвайки определени пропуски в Конституцията, вече 30 дни, за смях на целия свят, да отлагаме избирането на българско правителство или неговото неизбиране. Ако днес то бъде избрано, да му е честито, ако не бъде избрано, това означава, че сме чули гласа на българския избирател, а българският избирател пожела да няма двупартийно правителство. Той пожела това правителство да е повече от две партии. Той пожела това правителство да е национално правителство, пожела да има една програма, пожела това да бъде едно програмно правителство, каквото и ние, от Български народен съюз, предложихме.

Това е моето мнение. Аз такова правителство няма да подкрепя. Радвам се и бих се надявал, ако и вие не го подкрепите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в БНС.)