Жори Алексиев

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящият проект за промени в Закона за насърчаване на инвестициите е част от цялостната интегрирана икономическа политика, която обсъждаме и приемаме. Освен това днес, когато дискутираме силните или слабите страни на законопроекта, следва да имаме предвид както тази системна интегрираност, така и програмните стратегически документи на България за участие в кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз. По тази причина приветствам факта, че както в законопроекта, така и в мотивите към него се вижда тази взаимовръзка, това допълване в политиката, която аз ще доразвия и в крайна сметка ще изразя подкрепата си за законопроекта.

На първо място, уважаеми народни представители, днес трябва да имаме ясното съзнание, че трябва да отговорим на предизвикателството, че нашата страна съгласно УНКТАД е деветата, най-конкурентна дестинация за инвестиции в света и първата в Югоизточна Европа. Затова ние трябва да приложим такива мерки, с които най-малкото да запазим позициите си на световната сцена. За да запазим тези позиции, трябва да отговорим на нуждите на световните инвестиционни потоци.

Във връзка с това искам да отбележа, че прогнозното изследване на УНКТАД за периода до 2008 г. показва, че привлекателните сектори в България са информационните и комуникационните технологии, услуги, свързани с производство и разпределение на електроенергия, следвани от производствения сектор – електроника и електротехника, машиностроене и металообработване.

Второто предизвикателство, с което трябва да се справим в реалната конвергенция, са нивата на доходите в Европейския съюз, а това може да стане чрез висок икономически растеж, основан върху инвестициите, и значително повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността.

Това означава, че трябва да поставим специален акцент именно върху тази част от икономиката ни, която може да гарантира нов по-висок потенциал, тоест сектори, създаващи по-висока добавена стойност. В противен случай, народните представители ще носим отговорността за едно не толкова бързо развитие на една вече европейска страна.

Освен това вярвам, че ви е известен фактът, че именно инвестициите са най-динамичният компонент на икономическият растеж, от който зависи повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт нарасна от 15,7% за 2000 г. на 23,8% през 2005 г. За сравнение този показател 15 в Европейския съюз беше едва 19,9%. През 2006 г. отчетохме поредния и най-висок връх в инвестиционната активност като реализирахме растеж на общите инвестиции до нива от 19%. Нещо повече, те достигнаха до рекордното ниво от близо 25% от брутния вътрешен продукт.

Рекорд отбелязаха и преките чуждестранни инвестиции, които достигнаха 3,3 млрд. евро или 13,7% от брутния вътрешен продукт в края на м. ноември 2006 г. В същото време, обаче, секторната структура на преките чуждестранни инвестиции в България през последните години остава доминирана от инвестиции в областта на услугите, чийто среден дял е над 66% от преките чуждестранни инвестиции, докато делът на чуждестранните инвестиции и инвестициите в областта на индустрията, необходими за подмяна на морално остарели технологии, е все още под желаните нива. Именно заради това са необходими мерките, за които ще гласуваме днес. Тези мерки, подчертавам още веднъж, са част от цялостната ни политика за насърчаване инвестициите и затова няма да пропусна да подчертая макроикономическата и финансовата стабилност в страната, непрекъснатото подобряващият се показател за състоянието на бизнесклимата, най-ниският корпоративен данък - от 10%, в Европейския съюз, 50% годишна амортизация за компютри и софтуер, както и за нови машини и съоръжения, нулев данък печалба за инвестициите в общините с 35% по-висока безработица от средната в страната, при това в годината, в която постигнахме най-ниски нива на безработицата. Тази обща инвестиционна политика днес трябва да конкретизираме с предложените изменения в Закона за насърчаване на инвестициите като докажем, че можем да мислим системно, тоест не само за привличане на инвестиции, а за насърчаване на областите, които ще гарантират нарастващ икономически потенциал за икономиката, за да бъдем наистина достоен член на Европейския съюз.

Затова е необходимо да си позволим да концентрираме насърчаването на инвестициите в области, които ще доведат до по-значими резултати за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и решаването на съществуващите проблеми. Тези области са дефинирани още в целите, изразяващи философията на предложените промени с ключовите думи по чл. 1, ал. 2 – нарастване на инвестициите за технологично развитие в производството и услуги с висока добавена стойност, реализиране принципите на устойчивото развитие, преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие, високопроизводителни работни места. В този смисъл е разбираемо защо в разглеждания законопроект в чл. 15 са посочени както регламентираните с него насърчителни мерки, така и данъчните закони и законите за насърчаване на заетостта. По този начин още в самото начало е ясно, че разглежданият законопроект няма и не може да има амбицията да обхваща целия спектър от области и стимули за насърчаване на инвестициите в страната, а по-скоро е във фината настройка на политиката ни.

Държа да отбележа, че със законопроекта се залага както на запазване на досегашната добра практика за прилагане на закона, така и на нейното по-нататъшно развитие, като се прилагат и успешни модели на аналогични закони в други страни, например в Чехия и в Словакия.

Какво включват тези успешни модели? Фокусиране върху икономическите отрасли, които имат най-голям принос за растежа, включително експортно ориентиране. В тази връзка за мен е важно да ви запозная с това, че реалният растеж на индустриалния сектор е 7,3 на сто през 2005 г. и 11,3 на сто за третото тримесечие на 2006 г., изчислен на годишна база, като по този начин изпреварва растежа на брутния вътрешен продукт. Растежът на индустриалния сектор за 9‑те месеца на 2006 г. е 9,8% спрямо 2005 г. Всички отрасли от сектори имат положителен растеж, но най-бързи темпове на изменение на добавената стойност има промишлеността – 12,2%. Тези сектори показват и голяма динамичност през последните години – реален ръст около и над 7% и най-голям принос за растежа на експорта. Например една изключително благоприятна тенденция, която е резултат от инвестициите в промишлеността, тези инвестиции, които трябва да насърчим е ръст на износа на инвестиционни стоки – 17,7% през 2004 г., 30,6% през 2005 г. и нови 20,5% за единадесетте месеца на 2006 г. Тази ориентация се подкрепя от последните секторни анализи на българската икономика, залегнали в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г.

Уважаеми колеги, убеден съм, че всички разбираме, че България трябва да произвежда, да продава и да изнася, за да преодолее негативния си търговски баланс. Поддържането на висок и устойчив експортно ориентиран растеж все още е задача, която предстои да бъде решена.

Затова се обръщам към вас, за да подкрепим този фокус към инвестициите към предложените за насърчаване производствени отрасли на българската икономика. В разглеждания законопроект изчерпателно са посочени секторите и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите – индустриалния сектор, преработващата промишленост, производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, сектора на услугите, високотехнологичните дейности в областта на компютърните технологии, научно-изследователската и развойна дейност, както образованието и хуманното здравеопазване.

За илюстриране на новия подход при определяне на класовете инвестиции в мотивите се посочват примери за минимален размер, основан на действащите прагове, приети от Министерския съвет с правилника за прилагане на закона: първи клас – над 70 млн. лв., втори клас – 40-70 млн. лв., трети клас – 10-40 млн. лв. Тук искам да отбележа, че правилно са намалени класовете инвестиции от три на два класа, поради факта, че в действащия закон инвестициите от трети клас ползват само съкратени срокове за административно обслужване. Информационното обслужване, което се предоставя от Агенцията за инвестиции в действащия закон, се отнася за трите класа инвестиции, а в законопроекта съвсем правилно се разширява за всички инвеститори, а не само за сертифицираните по закона.

Ясно прилаганата политика за стимулиране на сектори с висока добавена стойност - високотехнологичните производства и услуги, както за инвестиции в икономически изостанали региони, е отразена и в двата стимула, изискващи финансиране от бюджета – за техническа инфраструктура и за обучение на млади хора, наети от инвеститора. Следователно, при запазване на средствата в бюджета за 2007 г. 15 млн. лв., които гласувахме за прилагане на финансовите стимули за насърчаване на инвестициите, се прилага балансиран и разумен подход за извличане на максимален ефект от инвестициите за българската икономика.

Уважаеми колеги, спирайки се на основните стълбове във философията на законопроекта, на мотивите за техния избор и на конкретната им реализация, на взаимовръзката с други закони и финансово осигурена програма за насърчаване на инвестициите в страната, изразявам подкрепата си за разглеждания законопроект.