Тома Томов

Уважаеми колеги! Не пожелавам на никого от вас да застава на тази банка като обвиняем пред българското Народно събрание.

В продължение на четири месеца по отношение на мен, на моето семейство, на моите приятели, на моите близки, смятам, че и по отношение на българския парламент се извършва, меко казано, издевателство. Аз съм започнал моя професионален път през 1986 г. като прокурор и младши съдия и до въпросната 1998 г., която цитира Върховната касационна прокуратурата, съм имал вече 12-годишен трудов стаж като районен прокурор. Смея да кажа, че съм бил образцов в своята работа през тези 12 години – това се вижда и от папките, които бяха хвърлени в Секретно деловодство. Срещу мен няма нито една жалба, нито една преписка, нито едно дисциплинарно производство.

Изведнъж през 1998 г. аз ставам обект на внимание на службите на Република България в строго определен период – месеците от април до края на 1998 г.

Има две основания, които искам да изложа – да разберете за какво става въпрос. Това беше годината, когато главният прокурор на България Татарчев и Бонев се караха постоянно. Бонев публично беше дал разпореждане на началниците на окръжните управления на полицията да работят прокурорите на Татарчев. Това е едното нещо.

Второто нещо, което може би е по-особеното и по-важното – през 1998 г. като много умен и много настъпателен прокурор аз започнах голямо дело, което, за съжаление, остава може би единственото в практиката на България и прокуратурата. Аз образувах дело срещу цяла митническа смяна, конфискувах стоки и транспортни средства за около 1 млн., вкарах в затвора цяла смяна, което е прецедент в България и досега. Оттам започнаха моите трагични неща със службите.

На десетия ден бях поканен учтиво от Богомил Бонев в София, в кабинета на шефа на Гранична полиция Вячеслав Димитров. Богомил Бонев го нямаше, в момента имаше негов секретар - на МВР. Беше ми заявено директно в прав текст, цитирам: “Господин Томов, Вие много добре работите по делото си, но вършите една фатална грешка – работите срещу службите”.

На бюрото имаше около 40 папки, от които знаех само за 3, другите си ги прибраха службите. Така започна тапициране на моя кабинет и на колегата с подслушвателни устройства и така нататък. Така че в продължение на четири години и половина срещу мен е водена абсолютно антиконституционна и антизаконна разработка, включително една година като депутат - до средата на 2002 г. Тази разработка е прекратена собственоръчно от министър Петканов. Това го има в материалите по делото.

Мисля, че случаят е достоен добри юристи да напишат една монография, защото това е безпрецедентен случай на злоупотреба с власт и набедяване. Друг е въпросът дали аз ще тръгна по тази плоскост и дали ще се връщам назад в този период от моя живот. Четири месеца буквално ми бяха отнети от живота, четири месеца не можах нищо да направя за себе си и за коалицията си, не можах да участвам в изборите, да не говорим за моралните вреди, които ми бяха нанесени, уважаеми колеги.

Върховната касационна прокуратура в лицето на Малена Филипова, защото тя е изготвила материала, е предложила на вашето внимание искане за снемане на моя имунитет от шест точки. Колеги, пълна пародия и правен абсурд – този въпрос няма никаква правна страна. Аз съм длъжен да ви обясня с по две изречения точка по точка, защото във вестниците пише всичко, в продължение на четири месеца върху мен бяха хвърлени не знам какви обвинения.

По т. 1 от искането аз съм обвинен за нерегламентирани контакти с митничарите и вземане на подкупи. Разпитани са над 15 митнически управници и служители - всички живи служители, които са работили от този момент досега, включително и петимата, които вкарах в затвора. Няма нито една дума, няма нито едно изречение, с които да се потвърди този факт – не знам откъде Малена Филипова го е измислила.

Краят на случая: делото, което сега е образувано - 2007 г., с 15 свидетели, е в пълен разрез с Конституцията, колеги. Има образувано дело срещу депутат, който е действащ, за да могат да разпитат свидетели. Разпитани са около 15 свидетели – няма нито една дума, която да потвърждава твърдението на Върховната касационна прокуратура. Този случай приключи завинаги.

По т. 2 прокуратурата твърди, че съм имал нерегламентиран контакт с българския гражданин Мустафа Али от Айтос. Има една жалба от този гражданин – намира се в материалите, която е написана до половината с един химикал, там се говори за прокурор – не се посочва име, след това е дописана с друг химикал, с който е попълнена и графата за входящия номер от служителя на РДВР – Враца. Свидетелят, по моя справка в Айтос и в РДВР – Бургас, се установява, че също е агент на полицията по криминална линия, прави пълни самопризнания, че е написал жалбата под натиск и в кабинета на окръжния началник на МВР.

Най-интересното, колеги, най-смешното всъщност е, че клеймото за приемане на жалбата, входящият номер е от 26 юни, а датата на подаване е 31 юни. Това означава, че е било запазено място в регистъра на полицията и е търсен човек да напише жалба срещу мен. Приложена е към разработката. Това са материали, които са в разработката. Няма нито един явен материал, писмо или дума срещу мен – всичко е в секретната полицейска разработка. По т. 2 мисля, че няма смисъл да се говори – нищо повече няма в прокуратурата.

Трета точка. Тук става въпрос за един правен абсурд. Аз съм обвинен в това, че участвам, цитирам: в организиране извозването на 120 тона материали и ламарини от някакъв завод в Мизия. Да, участвал съм, организирал съм извозването, организирал съм осигуряването на един кран, камион и повдигач на хората – лично мои приятели от родния ми град. Колеги, полицията забравя да спомене, прокуратурата – също, че сделката е перфектна, всичко е платено, има товарителни документи, има фактури, има договори и така нататък. Това че аз съм осигурил камиона, повдигача и това да се работи в съботно време – хората да изкарат своите материали от завода, мисля, че в България все още не е подсъдно, уважаеми колеги. Става въпрос за правен абсурд. Край на трета точка.

Четвърта точка – въпроса за двата металотърсача-самоделки, които са били приети в РПУ – Оряхово, с протокол за изземване от т. нар. иманяри.

Уважаеми колеги, за да има състав на престъпление за иманярство и за нарушение на закона в района, в който се извършва даденото деяние, трябва да има паметници на културата. До 2002 г. в района на Оряхово не е имало регистрирани такива, но не това е въпросът. Аз нямам спомен по този случай, но от материалите по разработката, а също в полицейската разработка, аз намирам три листа хартия. На единия лист е справката на районния началник, негова справка, които ми праща преписката за прекратяване. Няма мое постановление, няма мой подпис, няма моя санкция.

Имат едно СРС, всъщност подслушване, в което аз питам началника, водя разговор с началника и го питам какво става с металотърсача. Той ми отговаря: “Ами, ние вече ги предадохме”. Това е СРС-то, което има срещу мен. Абсолютно нищо няма и по тази точка.

Точка пета – тя касае връщането от моя страна на четири игрални автомати на ползвателя и на собственика на тези игрални автомати в Оряхово. Пак всичко това става през 1998 г., когато се извършват усилените мероприятия срещу мен.

Не знам какво четат прокурорите от Върховна касационна прокуратурата, но цялата преписка се е намирала в прокуратурата. Когато председателят на Народното събрание изисква всички материали по делото, на нас ни беше предоставена една преписка от 105 страници, където има заключение на четири прокурори от Върховна касационна прокуратурата по случая.

Заключението е следното и аз ще ви го цитирам: “Не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от народния представител Тома Томов”. Преписката е от 2002 г., когато аз съм депутат. “Не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от народния представител Тома Томов. Същият се е произнесъл с надлежен прокурорски акт, постановление за отказ да се образува предварително производство по жалба на граждани. Постановлението е отменено незабавно от прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, с конкретни указания, които не са изпълнени своевременно от органите на МВР – РПУ-Оряхово. Същите са допуснали антидатиране на документацията по водене на преписката и нерегламентирани действия”.

Колеги, в постановлението на Главна прокуратура от 2002 г. полицията получава упреци и обвинения. Моите действия са абсолютно законосъобразно. Няма какво да се коментира по тази преписка. Това е правен абсурд!

И най-интересната точка е т. 6, по която точка вчера една от журналистките ме запита дали съм участвал в кражба на автомобили и нещо такова. Значи, хората така тълкуват писанието на Върховна касационна прокуратурата – по един своеобразен техен начин. За какво става въпрос?

Иво Ватов – въпросното лице, бивш агент на Държавна сигурност, това се вижда вече от материалите по разработката, мой личен приятел, човекът, който в моето последно пребиваване в Оряхово стоеше до мен, а аз сега научавам, че е бил агент на полицията, по негово твърдение и официална справка от началника – пак началника на Окръжно МВР-Враца, пише жалба, че колата му е открадната пред дома му и той самият е поискал, потърсил помощ от моя заместник, за да му се намери колата. Знаете, че в тези години колите са търсени по законен и по незаконен начин. Няма образувана преписка, няма образувано дело и официален сигнал от този оперативен работник.

В последния ред на справката се подава и моето име, където и аз съм набъркан в тази история. Обаче, колеги, жалбата е написана две години след кражбата. Няма нормален човек, който, когато му откраднат автомобила, примерно, помня датата от преписката, на 16 юни 1996 г., той да напише справка до своя началник – полк. Стаменов, на 27 юли 1998 г. и да сезира своя началник.

И вижте какво е най-интересното, колеги! Вместо началникът да резолира справката: “да се извърши проверка, да се разпитат свидетели, да се изпрати по отношение на прокурорите”, той резолира така: “да се приложи към оперативната разработка на Тома Томов”. Тоест, той го е извикал след две години и го е накарал да пише жалбата, но в същото време при проверка на материалите установих, че има едно друго писмо, което е строго секретно, където другарят Иво Ватов споменава за кражбата до своя началник, но никъде не се споменава моето име.

Мисля, че на вас трябва да ви стане ясно за какво става въпрос. Не е нужно човек да бъде прокурор или юрист. Човек трябва да има едно четвъртокласно образование, за да разбере, че това е един правен абсурд, уважаеми колеги. Аз бях длъжен да ви уведомя за тези неща независимо, че мислех да не говоря днес, но аз съм ви длъжен, защото знам, че много голяма част от Народното събрание знае за какво става въпрос. Мисля, че това е издевателство над българското Народно събрание.

Ще ви помоля само за едно – искам да се опитате с днешното си гласуване да спрете мракобесието, към което се опитват да ни върнат някои хора, които имат властови ресурс. Благодаря ви.