Ясен Янев

Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Много неща се казаха от моите колеги – лекари, аз също ще бъда в тази полоса по отношение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Здравеопазването е поставено в нови пазарни механизми и изискванията на добрата медицинска практика поставят необходимостта от конгломерат от закони, които трябва да са хармонизирани със себе си. Мисля, че първа, безапелационна и много важна стъпка е Законът за приватизация на здравните заведения.

Естествено, този закон след това ще върви в синхрон със Закона за лечебните заведения, където ще бъдат дефинирани някои понятия, по които в момента и ние самите не сме наясно със себе си, например обособените части, както спомена преди малко колегата Адемов, ще бъдат дефинирани механизмите на преференции, защото това също е дискотабилен въпрос. От една страна, преференциите за работещите в сектора на здравеопазването биха могли да ограничат свежите ресурси и капитали, а лекарите в света никъде не са инвеститори – те са добре платени специалисти или скъпоплатени наемни служители.

Мениджмънтът на болницата представлява управление на собственост и на дейност. Трябва наистина да помислим в приватизацията трябва ли да има преференции или не, но това е част от общия дебат.

По-скоро исках в корелация с този закон да направя една ремарка или предложение. В момента към тези лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения, са всички болнични заведения на Министерството на отбраната. Три от тях са действащи и имайки предвид числеността на българската армия от 50 000 души, и тези три действащи болници, разположени на териториален принцип, обслужват този болничен контингент, а това са Военномедицинска академия, Военната болница във Варна и в Пловдив.

Всички останали болници от 2000 г. успоредно с другите лечебни заведения са преобразувани в търговски дружества по Закона за лечебните заведения, но в момента те са само наемодатели на трети лица, някои от които упражняват и медицинска дейност, но има изключително пъстри наематели – ползват се гаражи, бензиностанции, в стопанската част се правят работилници, железарии и най-разнообразни уродливи схеми, които нямат нищо общо със същността и упражняването на медицинската дейност в тях. Тези болници вече започват да не бъдат и стопанисвани, да не бъдат управлявани добре, те нямат и субстрат да бъдат такива.

Затова между първо и второ четене ще направя предложение те по същата схема – съгласувано с министъра на отбраната, ако трябва той да представи този забранителен списък от споменатите болници, но всички останали военни болници да бъдат освободени и корелативно по същия ред да бъдат подадени като подходящи в списъка за приватизация.