Иван Илчев

Благодаря, господин председател,

Уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги, гости! По повод на внесения Доклад за дейността на омбудсмана в качеството ми на член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание искам днес от тази трибуна да заявя следното.

Докладът поставя на вниманието на законодателния орган проблеми, които засягат правата на гражданите, като едновременно с това са посочени конкретни прояви на лоша администрация или добри практики. Обстойно са изложени проблемите, възникнали при работата на държавната и общинската администрация през 2007 г. Анализът на цялостната дейност на омбудсмана през 2007 г. очертава разнообразни сфери на обществените отношения, в които има необходимост от реформи с цел пълноценно гарантиране правата и свободите на гражданите. Именно това, според мен, е най-ценното в доклада - че се подчертава необходимостта от управленски и нормативни решения, насочени към преодоляване на конкретните проблеми. Обръща се внимание към създаване на нов подход за повишаване ефективността на превенцията на корупция чрез въвеждане на ефикасни правозащитни стандарти на национално ниво в практиката на държавните и общински органи.Тук трябва да кажа, че докладът носи силния отпечатък на духа на омбудсмана на Републиката господин Гиньо Ганев.

Омбудсманът е демократична институция, основана на зачитането на основните права на личността и принципа на правовата държава. Институцията се различава съществено от всички останали държавни органи - тя не е съд, нито е административен орган. Независимо че не е оправомощен да упражнява държавна власт, омбудсманът оказва ефективно съдействие на личността в отношенията й с държавата. Властта на омбудсмана се състои в това да убеждава и има силен морален характер.

Нормативно определените задачи на институцията омбудсман са да бъде стабилизиращ фактор в обществото, да предоставя на всеки гражданин безплатно и леснодостъпно средство за безпристрастен контрол. По този начин тя укрепва доверието му към държавните органи. Друга съществена функция е да допринася за поддържането на общественото доверие в административната система, като с дейността си показва на гражданите, че грешките в администрацията не остават незабелязани и ако случаят е сериозен – ненаказани.

Институцията омбудсман е полезна и за самите държавни органи със становищата си и поясненията по законите. В определени случаи омбудсманът може да инициира важни промени както в практиката, така и в законодателството.

Видно от доклада, са приетите основни насоки, законови и подзаконови нормативни и други актове за правното изграждане на институцията омбудсман на Република България. Този факт допринася за утвърждаването й като възпиращ фактор срещу несправедливостта, произвола, помага за възстановяване на засегнатите от държавата или нейните служители права. Създава атмосфера на зачитане на правата на човека, гарантирайки автономността на обществото.

От съществено значение за ефективната работа на институцията е разработената Оперативна програма за по-важните дейности по изпълнение на политиките на омбудсмана на Република България през 2007 г. периода февруари-декември с конкретни срокове и отговорни длъжностни лица, като стратегическа политика на институцията е утвърждаване и зачитане на правото на добро управление като обществена норма и ясни правила за поведение в административната практика на държавните и общинските органи и техните администрации.

Голямо достойнство в работата на омбудсмана са предприетите действия за сътрудничество с различни организации и институции. За целта с писмени споразумения са конкретизирани ангажименти за взаимодействие.

Институцията, отчитайки необходимостта от обмен на информация и извършване на съвместни действия за опазване на интересите на гражданите, е сключила споразумения с Министерството на вътрешните работи, Сметната палата на Република България, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и храните, УНИЦЕФ, Конфедерацията на независимите синдикати в България.

Съществено значение се отдава на взаимодействието по законодателните въпроси с Комисията за борба с корупцията, а също така и с Комисията по жалби и петиции на гражданите към Народното събрание.

Като член на Комисията по жалби и петиции на гражданите имам преки наблюдения относно ефективността на съвместната работа с институцията омбудсман. Красноречив пример за това са обсъжданите петиции от граждански инициативни комитети във връзка със законопроекта за Устройствения план на Столична община съвместно с институцията омбудсман на заседание на нашата комисия. Създаден е Обществено-консултативен съвет с участието на всички заинтересовани страни, вследствие на което бяха взети балансирани решения, защитаващи обществения интерес и формулирани законодателни предложения, които бяха включени в окончателния текст на Закона за устройството на Столична община.

Ще си позволя да изброя още няколко сфери на взаимодействие, като: усъвършенстване системата за работа на ТЕЛК; проблеми в Националната здравноосигурителна каса; проблеми на собствеността, на обществените услуги; топлоснабдяване и други.

Утвърждаването на омбудсмана на Република България като институция за независим контрол и ограничаване на политическата и административната корупция е приоритетна задача в приетата от правителството на Република България Стратегия за прозрачното управление, за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г.

Друг важен момент, посочен в доклада, е извоюваното право омбудсманът да се обръща към Конституционния съд, когато със закон се засягат конституционните права и свободи на гражданите. Създадена е възможност за отваряне на конституционното правосъдие към гражданите и техните организации с цел утвърждаване на институцията като гарант на техните права и свободи.

Преди да завърша, искам да изкажа своето удовлетворение от така представения съдържателен, аналитичен и критичен, защо не критичен, доклад и да предложа в него да намерят място в бъдеще институциите и длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, нарушават основни права и свободи, както и онези, които са модел за добри практики и следва да бъдат поощрени.

Второ, предлагам през 2008 г. във функционалните комисии, особено в Комисията по жалбите и петициите на гражданите също да бъде предварително разглеждан доклада на омбудсмана на Републиката.

В заключение можем да направим извода, че омбудсманът на Република България е уникална институция. Със своите правомощия, функции и средства за въздействие тя не дублира и не може да бъде заменена с никоя от вече съществуващите подобни институции. Тя е още един допълнителен механизъм за ефективна защита на правата на човека и контрола върху работата на администрацията. В този смисъл омбудсманът не действа вместо, а паралелно с останалите правозащитни механизми. Неговият образ е все по-разпознаваем и все по-отчетливо се възприема и налага като стълб на гражданското общество като функциониращ коректив на потъпкването на гражданските права в България. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от КБ.)