Филип Димитров

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Има едно нещо, което много ми се иска всички да разберем, и то е, че законодателството, посветено на темата за конфликт на интереси, само по себе си не е нещо, с което се премахва корупцията, с което всички стават ангели и добри хора, изобщо няма никаква магическа стойност. То има за цел две неща и е много хубаво те да бъдат разбрани.

Първото нещо е да се въведе един принцип в действията – принципът, че когато човек е във властта, той е подложен на ограничения. Не да ми хленчат журналисти или дори представители на една или друга държавна длъжност, които да викат: ами, тогава нашите близки или ние самите какво да правим? Човекът във властта е подложен на ограничения – първо.

И второ, властта, която създава много възможности да се прави добро, но и лошо, дава също така възможност, ако човек реши да я подкара през просото и да сгази лука, това да остане незабелязано или да не може да се идентифицира съвсем точно или да не може да стане обект на някакви наказателни санкции. Точно с оглед на това, законодателство, което засяга такива теми като конфликта на интереси, поставя една бариера напред и казва: абе, ти ако се оставиш да седиш в едно такова положение, в което може да те налегнат изкушенията, а знаем, че изкушенията съществуват, ако се поставиш в едно такова място достатъчно дълго, си плащаш за гяволъка. Ама дали си се възползвал или не си – това е отделен въпрос. Може да може да се установи, може да не може, може да си се възползвал, може да не си се възползвал, но ти нямаш правото да се подлагаш на тези изкушения. Ако това не разберем, тогава цялата тематика около гласуването на тези закони е безсмислена. Затова и подобни деликатни подмятания от едната или от другата страна на залата, които решават болките и страданията на един или друг депутат за това кога точно е конфликт на интереси и кога точно е корупция, струва ми се, са неуместни. Те показват отново неразбирането на проблема, неразбирането на това, че това е една формална категория – конфликтът на интереси.

Искам да бъда максимално толерантен към закона не защото го харесвам, а защото си давам сметка, че наистина благодарение на това, че все пак за тези три дни написахте този закон, госпожо министър, моят законопроект е в залата и вероятно този път ще бъде приет, което неизбежно ме изпълва с чувство на някаква благодарност.

Що се отнася до ползването на източници обаче аз решително бих препоръчал когато се пие вода, да се пие от извора. Законодателство върху конфликта на интереси в Западния свят има. Това законодателство е поради специфични исторически причини е предимно англосаксонско. Да се пише закон, който засяга темата за конфликт на интереси, без да се прочете „Форин кърапшън превеншън” на Съединените щати, е според мен рисковано. Законите на Естония и Латвия са един опит да се решат проблеми, които се опитваме да решим и ние. Дето се казва, ние имаме право да ги решим и по-хубаво от тях. Не можем да останем само на този късен опит. Аз лично, когато писах своя закон, се ровех най-много в канадското законодателство – видя ми се, че на Ню Брънсуик законите подхождат на тематиката, която нас ни засяга. Не претендирам, че това трябва да бъде единственият източник. Но да се остане само на нивото какво са написали в Латвия и Естония, струва ми се, е твърде малко.

Има и още един проблем. Ние всички сме учили право по едно време, когато съществуваше една склонност законите да се пишат по точно определен начин, с точно определена лексика. Ако отворите тук, има едни принципи, дето ги цитира госпожа Михайлова, то просто не е за четене. Но нека да не се сърдим на това. Истината е, че нашите професори за съжаление са ни учили да пишем по този начин. Имаше такъв комунистически жаргон за писането на закони, който ние щем - не щем сме усвоили и отърваването от него взима време.

Това, което според мен е изключително важно, когато обсъждаме законопроекта на първо четене, е да си дадем сметка, че във всеки случай трябва да формулираме като принцип, дори да е малка тяхната приложимост, принципа за темата за несъвместимост. Вярно е, че шансовете да се натъкнем на несъвместимост при заемането на една или друга длъжност ще се окажат малки на брой, но принципът трябва да бъде въведен, за да се знае, че човекът, който е поел ангажимента да участва във властта, със същото е поел и определени ограничения.

Второто изключително важно нещо е по отношение на темата за транзакциите – там, където става въпрос кой с кого какъв алъш-вериш ще прави – нещо, което почти го няма в правителствения законопроект, но за сметка на това го има в моя, там трябва да поставим бариерата на едно достатъчно предно място, тоест преди да са настъпили фаталните последици.

Много пъти тук се цитира въпросът за раздаване на поръчки на братя, съпрузи и т.н. Това е голям проблем, свързан и с нашия балкански манталитет. Казвам го със съжаление, но е факт, че ние смятаме това едва ли не за въпрос за справяне с държавните дела да можеш да се справиш първо с делата на роднините си.

Чухме тук приказки на откровен тъпигьозлък от страна на хора, които са в доста сериозни властови позиции, от рода на това: „Защо моят мъж да не продава тук?”, „Защо да не дам на моя брат, като това, което е предложил, е много хубаво?”. Ние не знаем дали е много хубаво. Може да е най-прекрасното в един от сто случая. Но в името на това, че в останалите деветдесет и девет случая то няма как да бъде най-прекрасно, затова и в този случай бариерата трябва да бъде поставена по формален начин.

Не се изисква от човека, намиращ се във властта, да мисли дали в този случай ще направи някакъв подвиг. Или, ако е решил да направи подвиг, нека понесе удара на закона. Историята познава такива хора, които са извършили подвизи, нарушавайки някакво правило в момента, с чувството, че правят много добро на държавата и са си платили сметката за това. Така че за подвизи няма защо да говорим.

Ето защо ми се струва, че би трябвало да възприемем, е, че тези са целите на законопроекта. Следователно големите приказки около принципи, обхват – цял текст има за обхвата, вместо да попадне в първия член, но това ще говорим при обсъждането на второ четене – тези неща лесно могат да отпаднат.

Има тематика, свързана с дефинициите на лицата във властта. Има действащо законодателство. То е далеч от съвършенството. Но ако във всеки закон започнем да измисляме нови дефиниции – и тук може би изказалите се от ДСБ трябва да ме чуят внимателно – ако във всеки закон правим по-съвършени нови дефиниции, рано или късно ще закъсаме със сто различни дефиниции за приблизително едно и също нещо. Имайки опората на формулирани текстове кой попада в дадена категория, дори и случайно да има една от длъжностите, на която не й е мястото там, по-добре е да приемем вече установената категория, отколкото във всеки закон да си измисляме нова.

Третото нещо е, че тези елементи, които са направени от мъка, бих казал, за да има все пак нещо, което да изглежда, че в законопроекта се решава реален проблем и наистина се злепоставят определени категории лица, поставяйки ги в неравностойно положение. Примерът, който дадоха всички доктори, е следният. Всеки друг човек, който стои пет години в парламента и не върши другата си професия, накрая излиза и влиза отново в старата си професия. Докторът, който повече от пет години не е правил това, е поставен при други условия. Следователно, ако искаме да имаме равно третиране, не можем да допуснем той да загуби своята квалификация формално, така както не я загубват останалите. Разбира се, това са детайли, които могат да бъдат разгледани на второ четене.

Много е важно, когато гласуваме за законопроекта на първо четене, да сме проникнати от това разбиране. Иначе можем да се правим много на ербап. Иначе можем да сочим с пръст и да казваме дали това или онова представлява конфликт на интереси и да търсим изясняване за самите себе си. Но смисълът на приемането на първо четене на законопроекта е да бъде направен необратим процесът, при който в крайна сметка ще бъдат поставени рамки на поведението на хората във властта.

Спомням си как един български политик се беше обидил почти до сълзи, когато икономист с доста голям опит в сферата на валутните бордове беше казал, че валутният борд е нещо, което слага окови на ръцете на правителството да не краде. Важно е да има такива окови! Ти може да се преживяваш като много чист и благороден, но е хубаво в закона да се поставят такива рамки, особено в общество като нашето, където очевидно тези рамки твърде често се нарушават.

Затова моят апел към всички е следният: макар и в този вид, нека да гласуваме на първо четене и двата законопроекта с ясното съзнание, че словесната плява – резултат от нашия общ опит в Юридическия факултет, че изкривените решения, които поставят в неравнопоставено положение различни професии, ще могат да отпаднат. В крайна сметка възелът на проблема, свързан с конфликта на интереси при транзакции, в случаите, когато се прави алъш-вериш, ще влезе в този закон и веднъж-завинаги ще постави ограничения, чието прекрачване, дори без да бъде доказана някаква специфична вреда, ще бъде основание за санкции. Благодаря ви.