Стоян Проданов

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да благодаря на работната група и на специалистите от Държавната агенция по горите, които от толкова години най-после успяха да напишат един добър, според мен, закон, който да влезе в пленарна зала.

Съжалявам, че отсъствах и не можах да чуя какво е говорено преди мен. Очаквам да чуя, че е имало някакви критични бележки по законопроекта.

Отсъствах, защото трябваше да участвам в една работна група при госпожа Бъчварова относно цената на поливната вода за земеделски производители. Както този закон, така и този казус, е забравен от предишни години и предишни мандати. Сега трябваше да търсим някакви, заобикалящи Европейския съюз, стандарти, за да можем да осигурим вода на нормална цена, за да могат нашите производители да напояват и да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар.

По отношение на законопроекта, искам да кажа, че предния закон, който беше написан преди десет години, както много други закони – както и Закона за пенсионното осигуряване, беше репресивен към българския дивеч и неговото опазване. Нашата страна от първо място в света по дивечово-развъдна дейност, дивечово стопанство и трофеи се превърна в една страна, в която някои видове като благородният елен, станаха една голяма рядкост.

Затова, според мен, този закон дори е закъснял. Ако някои много искат да го критикуват, аз зная защо. В този законопроект се отдели голямо внимание на мерките срещу бракониерството. Като опитен ловец с над 30 години стаж искам да кажа, че дивечът в България, а и не само в България не се унищожава от организиран лов. Той се унищожава основно от бракониерски лов, срещу който сме направили максимум мерки, за да можем да ограничим точно този бракониерски лов, който основно унищожава дивеча и фауната на Република България. Това, първо.

Години наред не се вземаха мерки. Имаше един период, в който ловните участъци бяха отдадени под наем. Тогава за 200-300 долара на година се избиха цели популации на благороден елен, на дива свиня, на елен-лопатар, на сръндак – популации, докарвани от чужбина за опресняване на кръвта. Унищожен е козият рог в Държавна дивечовъдна станция – Разлог, след много години усилия на много хора и учени в това число да го адаптират към нашите условия и да го развият. Така че този законопроект е много навременен. Мисля, че той напълно кореспондира с европейските норми на развитие на нашата страна.

По отношение на мерките за противобракониерския лов, не виждам тук господин Янаки Стоилов, но с него сме разговаряли – макар че не е възможно да правим препратка от този закон, който е по-маловажен от НПК, но мисля, че отделно ще внесем промяна, за да може тези прояви на бракониерство да бъдат много бързо санкционирани и хората, които си въобразяват, че могат да ловуват безразборно в страната, да бъдат наказвани много бързо по съкратената процедура.

Второ, ние сме се стремили и се стремим да не нарушим правото на лов на дружинките. За разлика от други европейски страни, България е страна на Балканския полуостров. Ловът на Балканския полуостров е малко по-общонародно дело. В България има 115 хил. ловци. Ние не би следвало да засягаме интересите на организираните ловци в дружинките. С този закон мисля, че това сме го направили. Защото нямаме право да отнемаме правото на лов на хора, които са на пенсионна възраст и цял живот са били ловци с едни крути, дестриктивни финансови мерки. Това не е направено в закона. И е правилно.

Трето, за хората, които имат възможности, са създадени условия да финансират популационните процеси на дивеча, да могат да организират ловен туризъм. Този вид дейност няма нищо общо с дейността на обикновените ловци, които си ловуват от над 200 години по обикновен, нормален начин на базата на дружинки и сдружения.

Беше избегнат един много важен пропуск от предния закон, който допускаше в една община да има колкото си искаме на брой сдружения. Две бракониерски дружинки правеха сдружение, приемат си ловци. Те са вся и всьо в района. Създаваха се условия за абсолютна ненаказуемост на ловци-бракониери. Защото, когато хванат ловец в едно сдружение, отнема му се правото да ловува или ловния билет, а той отива в съседното сдружение, събира се с другите бракониери и продължава да безчинства.

Колегата Руденко Йорданов правилно каза, че правилно са взети мерките към бракониерите. Трябва да се вземат мерки и към опазващите. Вярно е, че ловците са най-добрите, опазващите дивеча, но аз мисля, че трябва да се защитят критериите на горската стража, на която трябва да й се вменят нови задължения, а ако трябва, и в Закона за горите да има препратка.

По отношение на някои хора, за които съм сигурен, че ще изразят недоволство, ще кажа, че има доста заможни хора в България, които обичат да ловуват без да плащат. Целта на законопроекта е заможни хора в България, а България вече е страна с пазарно стопанство, тоест с капиталистическо стопанство – има капиталисти, има финансисти, които, моите уважения към тях, но това е скъп спорт в цял свят и след като имат добри финансови ресурси, да бъдат така добри да си плащат разходите за отглеждане на дивеча и да ловуват. Никой няма против това. Това е заложено именно в публично-частното партньорство.

Споделям тук мнението на д-р Паница, че определен брой стопанства трябва да останат чисто държавни, но те трябва да бъдат толкова на брой, че държавата да има възможност да ги финансира и да организира популационния процес. Защото те се явяват едни сериозни инкубатори на дивеч. Това може между първо и второ четене, ако е необходимо, да се прецени в комисията и да се заложи.

Накрая искам още веднъж да благодаря на хората, написали този законопроект, а също да пожелая между първо и второ четене да се направят необходимите промени, за да може нашата страна да стане пак една водеща страна по отношение на ловния туризъм и трофеите. Благодаря за вниманието.