Ердоан Ахмедов

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който днес се обсъжда в парламента, е един добре написан и лесен за разбиране законопроект. Това е може би и първият случай, в който първо се появява практиката, а след нея и самият закон.

Често са упреквали депутатите, че пишат кабинетни закони, че те са неприложими в практиката, че много текстове са мъртво родени, че са без значение за живия живот. Днес е налице тъкмо обратния случай – телефон 112 работи в цялата страна от 30 септември т.г., а ние седмица след това ще правим закон за него.

Знам, че с това, което ще кажа, ще се повторим с много колеги, които ще вземат думата, но все пак е редно преди да се кажат добрите или критичните думи за законопроекта, да се припомнят някои факти.

Идеята за съществуването на универсалната услуга за безплатни спешни повиквания не е нито нова, нито нов ангажимент на нашето правителство. Тя се лансира за първи път у нас преди осем години.

Уважаеми колеги, не знам дали всички си спомнят добре предприсъединителния ни период, но в онези години се отваряха и затваряха глави и се поемаха отговорности пред Европейската комисия за това кога този процес ще свърши, ще станем ли готови за пълноправното ни членство в Европейския съюз.

Изграждането на единния европейски номер за спешни повиквания 112 е ангажимент, поет по Глава 19 „Телекомуникации и информационни технологии” от Договора за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Въвеждането му е в съответствие с изискванията за хармонизация на далекосъобщителните услуги в нашата страна с тези на Европейския съюз, и по-конкретно с услугите, свързвани с повиквания в случай на природни бедствия, аварии, катастрофи, терористични атаки, необходимост от спешна медицинска помощ.

Искам и друго да припомня. То е във връзка с въпроса: защо чак сега, след толкова години на поет ангажимент, се случи вече да имаме у нас телефон 112 и да правим закон за него? През 1997 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения е водеща държавна институция по дейностите по Глава „Телекомуникации и информационни технологии”. Под ръководството на председателя на БТК е изработен проект за система 112. Този проект обаче не се възлага за изпълнение. През 1997-1998 г. Министерството на транспорта и съобщенията е водеща държавна институция по преговорна Глава деветнадесета. То възлага на Държавната агенция „Гражданска защита” да изработи проект за въвеждане на система 112, но и тогава не се стига до конкретно решение кой да изгради системата. През 2001-2005 г. отговорността отново е в Министерството на транспорта и съобщенията, но и на Министерството на държавната администрация. Но въпреки опитите проектът на системата да се изработи от канадската фирма „Позитрон”, отново не се взема конкретно решение и процесът така и не започва.

В началото на работата на последното правителство, водеща държавна институция по Глава деветнадесета е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която става пряко отговорна за изграждането на система 112 в България. По това време се активизира и министърът на държавната политика при бедствия и аварии и с няколко поредни негови инициативи се стартира сложният процес за изграждането на система в национален мащаб.

През м. юни 2007 г. е въведен в реална експлоатация пилотният център за обслужване на гр. София. На практика за три години е извършена огромна работа, за да сработи националният телефон 112, за сметка на десетина години, пропуснати преди това. И това всъщност е отговорът на въпроса защо сега се появява този законопроект, който обсъждаме днес.

Ще си позволя да направя още един сравнителен анализ, но този път през европейската практика. Телефон 112 работи на териториите на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Лихтенщайн, Люксембург, Португалия, Румъния, Финландия, Франция и Холандия. От изброяването е видно, че не всички европейски страни са смогнали да задействат телефон 112. Отговорът тук е, че това не е нито лесна, нито проста работа – изграждането на системата отнема понякога и повече от десетина години.

Важното е тук, че нашата държава успя да изпълни своя ангажимент и да е в групата на онези, които успешно преодоляха много проблеми по изграждането на толкова необходима за населението Национална система за спешни повиквания. Не успях да се информирам дали във всички страни, в които действа Единният номер за спешни повиквания 112, са направили закони и какво точно регламентират те. Но нашият закон, който днес обсъждаме, безспорно е добър и регламентира изчерпателно тази не съвсем проста материя.

В мотивите към законопроекта и в самите текстове вносителят ни казва да помислим дали с този закон ще се осигурят:

Първо, гарантираният достъп до службите за спешно реагиране чрез ползването на Единния европейски номер за спешни повиквания 112 от всички крайни потребители на територията на Република България.

Второ, структурата на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112.

Трето, регламентацията на изграждането на Единната комуникационно-информационна свързаност между центровете 112 и службите за спешно реагиране, както и между центровете 112 с цел осигуряване на сигурност и бързина в предоставянето на спешната помощ.

Четвърто, стриктните функции на центровете 112 във връзка с приемане на повикванията към Единния европейски номер 112 и предаване на информацията при необходимост от спешна помощ на службите за спешно реагиране.

Има, разбира се, още няколко важни момента в различни глави на законопроекта, но и това, което изброих, е достатъчно за положително отношение към него. Важно е също така да се отбележи, че са спазени принципите, свързани с трайно уреждане на обществени отношения, които са с висока обществена значимост. Може би не е необходимо да се спирам на факта, че със законопроекта се възлагат нови задължения и отговорности на структури, включени в Националната система за спешни повиквания, чиято дейност е регулирана с отделни закони, че се регламентира взаимодействието в националната система между структури с различна ведомствена подчиненост или пък това, че са определени правата и задълженията на гражданите при ползването на Единния европейски номер 112, както и санкциите при нарушаването на разпоредбите на закона.

Уважаеми колеги, към края бих желал само да маркирам средата, в която се подготвяше този закон. В нея имаше много напрежение, много упреци към министъра на извънредните ситуации, много заплахи за наказания, глоби, даже и съд, ако телефонът или по-точно системата не заработи. Колегите от опозицията в петък упражняваха правото си на парламентарен контрол, за да внушат, че този ангажимент на правителството не е по силите му и бива сериозно подценяван.

Сега, когато телефон 112 е достъпен, когато обсъждаме Законопроекта за национална система за спешни повиквания, трябва да признаем, че е трябвало да имаме повече доверие в ресорния министър и да не се страхуваме толкова силно от провала на конкретния ангажимент. И понеже всички страхове и рискове са зад гърба ни и законът е в списъка на добрите и практични решения, аз ще гласувам положително. Така също и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене и апелирам същото да направи и пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.