Докладчик Ердоан Ахмедов

Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД

за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 октомври 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2008 г.

В заседанието участваха господин - Ангел Иванов, заместник-министър на държавната администрация и административната реформа и експерти от Министерството на държавната администрация и административната реформа, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, госпожа Мария Томова – директор на Дирекция „Интеграция на хора с увреждания” в Министерството на труда и социалната политика.

Законопроектът беше представен от заместник-министър Ангел Иванов. В изложението си той подчерта, че основната идея, която е довела до промените в Закона за държавния служител е тази, свързана със създаването на по-добра среда за интегриране на хората с увреждания, чрез наемането им на работа в държавната администрация.

В мотивите към законопроекта промените са посочени в четири причини, които налагат да бъде изменен и допълнен Закона за държавния служител: необходимостта от създаване на по-добри условия за назначаване на лица с трайни увреждания като държавни служители в държавната администрация; необходимостта, да се създадат разпоредби за определянето на длъжности, определянето на конкурси, както и назначаването на лица с трайни увреждания; констатирана законова празнота, която се отнася до някои общи постановки като недопускане на дискриминация, привилегии или ограничения при заемането на държавна служба от хора с увреждане; необходимостта да се даде възможност на младите хора бързо да се развиват кариерно.

Най-важната промяна е свързана с въвеждането на квота за назначаване на хора с трайни увреждания като държавни служители и тя е най-малко един процент от числеността на съответната администрация. Друга съществена промяна е свързана със задължаването на органа по назначение да обявява най-малко един път на четири месеца конкурс за определени длъжности за хора с увреждания. Интересен е § 3 от законопроекта, с който се вменява на Института по публична администрация да провежда и организира централен конкурс за експертни длъжности за хора с трайни увреждания. Успешно издържалите този конкурс могат да не се явяват на други, отделни конкурси. Тези и други промени целят да се създадат условия на равнопоставеност между самите хора с трайни увреждания, които ще работят в държавната администрация.

Друга основна промяна урежда зависимостта между задължението за определяне на длъжности от органа по назначаването и неизпълнението на това задължение.

Регламентирани са наказанията, които ще се налагат, когато не са изпълнени някои от императивните норми, разписани в законопроекта.Следваща промяна е предвидена по посока на недопускане на дискриминация, привилегии и ограничения по признак „увреждане” и синхронизиране на текстове от Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация.

Последната промяна е свързана със създаването на норми, чрез които се осигурява бързо кариерно израстване на младите хора в структурите на държавната администрация.

Вносителите на законопроекта са убедени, че очакваните резултати от прилагането на предлаганите промени са свързани с повишена мотивация на хора с трайни увреждания да кандидатстват за работа в държавната администрация и повишена заетост на хората с увреждания.

Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания господин Минчо Коралски, по време на дискусията, обяви, че законопроектът е бил разглеждан и одобрен от агенцията, а така също от Националния съвет на хората с увреждания и от Комисията срещу дискриминацията. Според господин Коралски ще се появи проблем и той е свързан с това, че понятието „хора с увреждания” се базира на понятието „нетрудоспособност”. От тази гледна точка и човек с тежка операция, и с инфаркт, и с инсулт е човек с увреждане, а когато става дума за човек с увреждане, за достъпна среда и за всичко онова, което касае хората с увреждания, най-вече се има предвид хора с физически и сензорни увреждания, които имат действително проблем с адаптирането към околната среда. Човек с прекаран инфаркт или с някакво онкологично заболяване има все пак здравословни проблеми, но те не са транспортни, архитектурни и т.н. В тази връзка би могло да се направи предложение вътре в квотата от 1% за хора с увреждания, една част нея да бъде за хора с физически и сензорни увреждания.

Народните представители изразиха задоволство от това, че разглежданият законопроект е поредната крачка в осъществяване на политиката за интегриране на хората с увреждания. Беше припомнено в дискусията, че относно трудовата реализация на тези наши съграждани има действащи отдавна текстове както в Закона за интеграция на хората с увреждания, така и в Кодекса на труда, а също и в Закона за насърчаване на заетостта. В Националния план за заетост за 2008 г. за поредна година Министерството на труда и социалната политика осъществява програми, специално насочени към професионалното и квалификационно реализиране на хората с увреждания.

Според много от народните представители действително от всички хора с трайни увреждания, хората с двигателни и зрителни увреждания са най-непредпочитаната група от работодателите. Човекът с инвалидната количка или човекът с висок процент на увреждане на очите или незрящ не е предпочитан от работодателите, каквито и преференции да им бъдат осигурени от страна на държавата. В отговор на тази констатация вносителите заявиха, че законопроектът трябва да запази принципа на входа на държавната служба, тоест, задължителните конкурсни процедури да предхождат влизането на хората в административната структура. В някакъв етап от тези конкурси би могло да има някаква преференция за кандидат, който има сензорни или двигателни увреждания.

Друг важен проблем, който обсъдиха народните представители, е свързан с така наречените малки администрации, с които квотата от 1% би могла да не изпълни ефективно намерението за заетост на хора с трайни увреждания.

В заключение народните представители изказаха разбиранията си, че все още се срещат затруднения при провеждането на интеграционната политика за хора с увреждания. Предимно психологически са задръжките от страна на обществото, за да възприеме като равнопоставени и пълноценни граждани хората с увреждания. Обсъжданият законопроект, давайки шанс за реализация на хората с трайни увреждания, дава шанс и на обществото да се отнесе с разбиране към тях, да ги приеме и да им даде повече, отколкото им е давало досега.

След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат „за” – 16 гласа, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.”