Ердоан Ахмедов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. Както всяка година, и тази пред нас е един добре написан, добре обоснован и добре представен от неговите вносители законопроект. Когато миналата година се изказвах по Законопроекта за държавното обществено осигуряване, казах, че това е най-важният социален закон. Днес отново ще кажа същото, защото това е законът, който влиза чрез своите записи във всички български домове – било чрез пенсиите на възрастните хора, било чрез обезщетенията за майките, които отглеждат своите малки деца, било чрез обезщетенията за безработни или чрез осигуровките, които всички работещи в България плащаме. Всъщност след Закона за бюджета на държавата, законите за бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса са и много политически закони, защото касаят живота, здравето и бъдещето на всички български граждани, макар и за една година.

Уважаеми колеги, много преди този закон да дойде при нас в Народното събрание за него се дадоха какви ли не определения. Традиционно всички – и управляващи, и опозиция, и обществото го пречупват през собствените си разбирания за социална, осигурителна и финансова политика. А у нас, както е известно, всички разбираме от всичко и най-вече от социална политика. Няма да се спирам на огромните числа, които са разписани в този законопроект. Нека да оставим милионите и милиардите на финансистите. Искам да покажа тези големи числа през доходите на всеки човек, който е субект в този закон.

Уважаеми колеги, ще започна от пенсионерите. През следващата година отново ще има увеличение на пенсиите за всеки пенсионер. Казвам пенсиите, защото много хора у нас получават повече от една пенсия или една с няколко добавки към нея. От 1 април 2009 г. ще се увеличи минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Тя ще стане 124,84 лв. Припомням, че сега е 113,49 лв. Пак от 1 април 2009 г. ще се увеличи и максималният размер на пенсията. Тя ще стане 700 лв. От същата дата ще се увеличи и социалната пенсия за старост – от 84,12 лв. на 92,53 лв. С 10 на сто ще бъде увеличението на гарантираните минимални размери на пенсиите, свързани с трудовата дейност. Следващото увеличение на всички пенсии ще бъде от 1 юли 2009 г. през инструментите на индексирането. Това увеличение ще бъде с 9,7 на сто. С този процент в рамките на една година ще се увеличи и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – на 136,95 лв., и свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, както и социалната пенсия за старост – на 101,51 лв.

Знам, че пенсионерите, които сега ни слушат, ще кажат: малко е, а пък опозицията ще ме репликира, че предизборно два пъти до лятото ще вдигнем пенсиите. На пенсионерите бих отговорил, че са прави и май че на никого в България не стигат парите. Даже и статистиката казва, че много малък процент от българските граждани смятат, че парите им стигат да покриват всичките си нужди. А на колегите отдясно може би е добре да припомня, че и те в последната година на управленския си мандат вместо от 1 юли повишиха пенсиите от 1 юни с нарочна поправка в закона, която си беше наистина предизборна. Обаче истината е, че това са реалистични решения, които можем да предложим с добра финансова обосновка и с антиинфлационен характер, а нашите опоненти каквото и добро да направим оттук до лятото, все ще го определят като предизборно.

Уважаеми колеги, ще продължа с друга много важна социална група – тази на майките. При този проект на бюджет ние запазваме техните права при бременност и раждане. Ще бъде увеличен размерът на обезщетението при отглеждане на малко дете от 220 лв. на 240 лв. Няма да коментирам детските добавки и придобивките на неосигурените майки, защото те са в обсега на Закона за държавния бюджет. Както казват колегите от НДСВ: “Като му дойде времето, и за тях ще кажем.”

Този бюджет се грижи и за още една немалка група – тази на безработните български граждани, които получават всеки месец обезщетение за това, че са изпаднали в социалния риск “безработица”. Минималният размер на обезщетението за безработица ще се увеличи на 110 лв., а максималният – на 220 лв. Искам да кажа също, че този бюджет като цяло заделя за социални обезщетения и помощи, в това число и обезщетенията за временна неработоспособност, близо 800 млн. лв.

Уважаеми колеги, дотук характеристиката на бюджета може да се изпише с една дума – увеличение. Ако някой ме запита с колко, бих му отговорил: с колкото е възможно. Няма бюджет, който да може да харчи повече, отколкото е събрал, затова ние от Движението за права и свободи често казваме, че социалната политика, в правенето на която участваме, е възможната политика – нито подценена, нито надценена.

С голям акцент в този законопроект трябва да бъде отбелязан начинът на осигуряване. Тази новост ще засегне всички работещи хора в България. Мисля, че това е най-сериозният политически момент в този закон. Тук вече става дума за нов начин на финансиране на нашия осигурителен модел. Може би тук е мястото на дискусията за това как държавата ще изиграе ролята на особен осигурител и ще споделя отговорностите на осигуряването с работодателите и работниците.

Може би точно тук, в тази част на законопроекта, е уместно да се употреби една позабравена дума – “реформа”. За времето на съществуването на новия български осигурителен модел от 2000 г. насам този тристранно споделен финансиращ модел е много съдържателна реформаторска крачка, която обсъжданият днес законопроект прави. Не съм далеч от разбирането, че новият начин на финансиране на осигурителната ни система е може би и стъпката, която ще ни отведе до още по-голяма реформа. Но понеже сме в последната година на мандата, нека оставим на следващото управленско мнозинство да я извърви.

Разбирам, че днешната дискусия е начало на много голям обществен дебат за това дали и у нас може да се наложи чист осигурителен модел, или той да бъде данъчно-осигурителен – смесен модел. Въпреки сериозността на темата, която отварям, все пак е редно да обсъждаме точно днес конкретиката на днешния ден, на днешните възможности на бюджета, на днешната осигурителна политика, която е в редовете на законопроекта.

Уважаеми колеги, ако трябва да обобщя накрая, ще кажа, че това е реален, балансиран, съобразен с икономическите, финансовите и осигурителните възможности на държавата ни бюджет. Той е проекция на устойчиви социални политики, но и на нови политики, насочени изцяло към хората. В него няма екзотични или революционни предложения и в това се крие дълбокият социален елемент, с който започнах началото на изказването си, защото за тези няколко години се убедих, че в социалната политика най-грешни са крайните и небалансирани решения. Те винаги водят до несправедливост и до ощетяване на едни социални групи за сметка на други. В този бюджет се правят усилия за всички социални групи, няма подценени или надценени. В този бюджет има принципност и последователност, и това са достатъчни основания да бъде подкрепен.

Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този бюджет. Аз съм убеден, че той ще бъде подкрепен от едно много голямо мнозинство – мнозинство, което е отговорно и пред пенсионерите, и пред безработните граждани, и пред родителите, които са решили да отглеждат отговорно малките си деца, и пред хората, които работят и внасят почтено своите осигуровки и данъци. Благодаря ви за вниманието.