Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодарение на това, че три години стоя до моя колега и приятел Борислав Китов и не съм специалист в здравеопазването, успях да прочета някои неща, да вникна вътре и искам да кажа няколко думи.
Това, което на мен ми направи впечатление и което разисквахме в нашата група, беше, че в здравната стратегия, изготвена в Министерството на здравеопазването, се вижда, че много добре е направен анализът на здравословното състояние на българския народ. Тя показва в какво незавидно състояние е, дори много лошо в някои заболявания, където водим по заболеваемост. Това се вижда даже и с просто око в регионите, в които обикаляме ние из страната.
Но мен лично ме притеснява нещо друго и затова искам да използвам това, че министърът е тук. Притеснява ме това, че повечето неща, които виждам в стратегията, са като пожелание. Хубави са нещата, но аз не виждам откъде ще бъдат подкрепени финансово. Не виждам и за 2009 г. какво от тази стратегия е осигурено финансово. Ако може министърът на ми отговори на тези въпроси, поне да успокоим малко хората. Прочетохме, видяхме, че се откриват някои спешни центрове в крайни и гранични райони, в райони, където стигат трудно медицинските екипи. Аз лично съм настоявал за някои неща, министърът знае. Ще бъдем благодарни, ако това нещо се извърши не заради нас, а заради населението в тези райони. Но, ако видим, че има някакво поне частично обезщетение за 2009 г. и министърът успее да ни убеди, че видим, че има смисъл да се надяваме и да развяваме тази здравна стратегия и занапред. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: