Атанаска Тенева

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Обсъждаме шестия доклад за младежта – доклада за 2007 г. Колегата попита какъв е смисълът.

Смисълът е, че се реализира отговорна, последователна държавна политика за младежта на България. Смисълът е, че създаването на доклада е резултат от дейността както на Държавната агенция за младежта и спорта, така и на Междуведомствен експертен съвет от представители на всички държавни институции – на неправителствени организации, на академичната общност.

И в допълнение смисълът е в това, че години наред социолозите на България правят цялостни изследвания на младежкото обществено мнение, за това как младежта на България се отнася към своите проблеми, към своето бъдеще.

Смисълът обаче, че този трети аргумент е свързан и с въпроси.

Смисълът е в прилагането на интегриран подход в реализирането на държавната политика за младежта. Казвам и аргумент, поставящ въпроси, защото основният въпрос е доколко този доклад ни представя наистина една цялостна, интегрирана като съдържание оценка за случилото се и случващото се с българската младеж. В доклада, както казаха и колегите, както е подчертано, са очертани осем основни области и политики за действия, макар че обобщенията в него остават фрагментирани, въпреки припокриването на тези осем основни области и политики на програми и проекти.

Като член на Парламентарната комисия по образование и наука съвсем естествено насочвам вниманието си към този кръг от политики, които решават проблемите за достъпа до образование, до качествено образование. И в доклада става дума за програмите за стипендии на студенти и докторанти в държавните висши училища. През 2007 г. държавата е вложила по тази програма над 23 млн. лв., обаче в началото на 2009 г. реалностите са други и аз ще използвам най-фрапиращия пример със стипендиите на докторантите, които от 240 лв. вече са над 400 лв. - в „Студентски общежития и столове” отново над 23 млн. лв., инвестирани през 2007 г. Субсидирано е заплащане на свободен наем на онези студенти, които са били одобрени, но поради липса на места в общежития държавните висши училища не са успели да ги настанят в общежитие. В същото време - откритите, реновирани блокове на студентски общежития в почти всички академични центрове на България през м. декември 2008 г.

И още нещо – да, през миналата година приехме Закон за кредитиране на студенти и докторанти, само че с цялата си отговорност и претенции като народен представител бих поставила въпроса и то към Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите: какво се случва с прилагането на този Закон за кредитиране на студенти докторанти?

В доклада се откроява едно несъответствие, условно казано, което поставя и един друг кръг от въпроси. Имам предвид инвестициите и в средното, и във висшето образование, огромни инвестиции за 2007 г. допълнително по програми на стойност малко под 200 млн. лв. и в същото време сдържани, да не кажа негативни оценки на работещите в системата на образованието, на учениците и студентите за това какво се случва в българското средно и висше училище. Да - огромни средства за реформиране на материално-техническата база в училище, за създаване на достъпна архитектурна среда, за оптимизиране на училищната мрежа, за превръщането на училището в територия на учениците и в същото време продължават да са остри и открити въпросите с проблемите на професионалното ориентиране и образование, на съответствието на мрежата от професионални училища на потребностите на пазара на труда.

Както подчертаха и изказалите се преди мен колеги, продължават да са остри проблемите на отпадането от училище, на етнизирането на този проблем. Тревожни са и резултатите на българските ученици в международни сравнителни изследвания. Затова като народни представители отново можем да попитаме Министерството на образованието и науката кога ще бъде готов новият Закон за народната просвета или както той ще се нарича.

Много тревоги, както казах, буди разминаването между вложените публични средства, инвестициите в образователната система и младежките системи в социологическото изследване.

В доклада липсва отношението на младите хора към ученето през целия живот, към висшето образование. Смятам, че е необходима експертна дискусия, експертни решения по откроения в доклада проблем за формализацията на средното образование.

Кой е отговорен за несъответствията във формирането на духа на българското училище, в неудовлетвореността на учители и ученици, които възприемат образователната система като фалшива и формална, да не говорим, че в началото на 2009 г. вече имаме и едни цялостни резултати от проведените през миналата година задължителни държавни зрелостни изпити?

Щом малки ученици искат от директора на държавата децата в училище да спрат да се бият, това откроява и проблема за дисциплината, агресивност и насилие, неизвинени и даже извинени отсъствия и т.н.

Затова е съвсем естествено да искаме една по-коректна формулировка на записания централен извод, засягащ образованието някъде на стр. 39 в Годишния доклад за младежта. Образованието, достъпът до образование и качеството на образование са не само самостоятелен сектор в развитието на младежта, а отговорна държавна политика. От нея зависи бъдещето на обществото, неговото благосъстояние и социална стабилност. Обаче, както правилно констатира Годишният доклад за младежта, образованието през 2007 г. продължава да възпроизвежда социално неравенство.

В заключение бих казала, че както към този доклад, така най-вероятно и към всеки следващ претенцията на Народното събрание трябва да бъде за цялостност, завършеност и ефективност на политиките.

И още една моя лична претенция. Съвсем естествено беше в доклада за 2007 г. да видим и да намерим оценка за изпълнението на стратегията за младежта до 2007 г. Съвсем естествено беше през миналата година да разполагаме с един проект за стратегия за младежта за следващия период, без значение дали ще бъде до 2013 г. или друга, защото вече е началото на 2009 г.

Уместно е Годишният доклад за младежта – това беше споделено и от изказалите се преди мен колеги, да бъде предоставен през първото тримесечие на следващата година, за да може Народното събрание да сподели оценката си по актуални проблеми, по актуални решения и за да може това, както казаха и колегите, да се обвърже със Закона за държавния бюджет.

Бих искала да завърша: отговорност и смисъл в прилагането на интегриран подход и не просто Междуведомствен съвет за изработване на Годишния доклад, а наистина реализиран интегриран подход в държавната политика за младежта на България.