Светослав Малинов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да последвам призива на господин Янаки Стоилов да бъда откровен и да кажа, че просто ми се гади от начина, по който се подходи към изборното законодателство през последната година и половина от Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи. Тук се борех с отвращението и усещането за безсмислието да се участва в този дебат, но в края на краищата има протокол, ще има архиви, един ден може би някой ще оцени част от идеите, които се излагат тук. Използвах силни думи, защото това е една от най-неприятните и бих казал най-лицемерните и подли истории на това Народно събрание – подходът към изборното законодателство.

Всички, които участвахме в този процес, особено от опозицията, започнахме с ясното желание, изразено от българските избиратели, че нещо трябва да се промени. Водени вероятно от наивност, а и от вяра, че демокрацията е общо дело и има общ интерес, започна нещо, което прилича на гражданско движение в полза на промените в избирателния процес. Ангажираха се всички влиятелни граждански неправителствени организации в България, изработиха обществен договор. Там залегнаха най-добрите практики както на развитите демокрации, така и на онези демокрации, които наричаме млади и неразвити. Всичко това беше отхвърлено от мнозинството. Трудът, който започна преди година и половина, беше подигран. В този смисъл сега на финала всички сме наясно, че промени няма да има. Всички сме наясно, че промени няма да има, защото Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи не желаят промени. Всички сме наясно, че най-накрая ще отидем с минималните технически изменения, които се налагат от другите закони и от Закона за политическите партии.

Това, което обаче трябва да се знае, е, че България е единствената страна в Източна Европа, в която има регрес в изборните практики, и то след като стана член на Европейския съюз. България е единствената държава, в която има отстъпление от тези неща, които обикновено се намират в криза в началото на демокрацията. Има обективни критерии, обективни агенции в световен мащаб, които измерват тези неща. Ние изпаднахме на по-ниско положение от постиженията, които имахме в периода 1993-1994 г. Затова съм длъжен да кажа: днешното мнозинство отказва да работи в посока на подобряване на изборните процедури в България, отказва съвсем съзнателно. Разбира се, че има въпиюща некомпетентност, в това не се съмнява никой, но тази некомпетентност се дължи на лицемерието и пълното пренебрежение към всички възможни промени.

Нека да кажа нещо за общите преброителни центрове, тъй като се чувствам длъжен, застанал съм зад тази идея от самото начало и това е идеята, която беше категорично отхвърлена от БСП и ДПС - общи преброителни центрове. Искам добре да научите едно понятие оттук нататък. Казва се „контролиран вот”. В контролирания вот влиза и купуването на гласове. Отвратителните практики в България са свързани с това, че в България има всички видове неконтролиран вот, който е познат в демократичните практики – от купуването на гласове, през натиск по етнически и религиозен признак, през икономически натиск, през работодатели, през всички възможни начини.

Контролиран вот, как се спира контролиран вот? Затова хората са се опитали във всички страни да обобщят опита. Най-добрият вариант за България беше общи преброителни центрове. Това е старата практика – да платиш, без да купиш, да заплашиш, без да контролираш. Българската държава беше длъжна да осигури на българските избиратели, които са икономически и етнически уязвими и се намират под натиск, закрила от възможностите да бъдат контролирани. Това трябваше да стане чрез тези общи преброителни центрове. За да не може никой да контролира дали срещу заплахата, или срещу натиска, или срещу парите – има бюлетини, има гласуване. Сега вие осигурихте връзката на мафиотите, на некоректните работодатели, на партийните босове директно с резултатите в секциите. Всички ще знаят кой за кого е гласувал, всички ще знаят там, където има такъв контролиран вот, дали срещу съответното капиталовложение или инвестиция, или рекет има резултат. Вие осигурихте това на тези избори. Можехте да го спрете, но не го спряхте съвсем съзнателно.

Аз нямам никакво съмнение, че част от хората, които участват от страна на БСП, нямат никаква представа за какво става дума. Подборът беше добър – изключително некомпетентни, аз бих казал направо - хора глупави. Но не биваше да се прави в такъв критичен момент, когато имаше общо усещане, че българската демокрация в тази най-важна част – изборите, е заплашена. Не биваше да се прави по този начин.

В крайна сметка никой от мнозинството оттук нататък не може да се прави на ударен. Съвършено ясно е, че вие докарахте нещата дотам, че дори ние, които искаме промяна, да признаваме, че няма време. Но ние никога няма да признаем, че това не беше съзнателно усилие на мнозинството да докара нещата дотам, че да няма никакви промени.

Само си погледнете предложението за мажоритарни кандидати от БСП. Това е толкова жалка история, че експертната общност от тъмносиньо до кърваво червено ви се подиграва и ви се смее в очите. Жалка история!

Не можете да отговорите на три последователни въпроса, свързани с мажоритарните избори: нито каква ще е съдбата на тези кандидати, нито кой ще ги замени при съответните процедури. Това означава, че вие от самото начало не сте имали никакво желание да правите нещо сериозно и сте го подхвърлили в „забавачницата” на БСП или не знам къде си. Имайки предвид каква експертна общност има в България и във вашите редици, че има международни наблюдатели на най-високо ниво, и да излезете с тази жалка история за мажоритарните райони! Притичва президентът по сцената, казва: „Да живее народът, да живеят мажоритарните избори!” и се прибра. И вие се чудехте какво да направите, за да му угодите! Ами направете го тогава както трябва! Излезте с ясна концепция за мажоритаризъм, за преоценка на изборната система. Това, което стана, е, че дори и тези, които имаха някакви желания да се занимават с този проблем и вярват в мажоритарния принцип, сега са в още по-смешно положение отпреди. Ние наистина не използвахме огромния натиск от страна на общественото мнение и възможността за консенсус.

В междинния доклад на Европейската комисия има едно изречение, което би трябвало да е обидно за нас, макар и да не го забелязахме. Беше изказано окуражаване и похвала на гражданския сектор за предложенията, свързани с промяна на изборното законодателство. Там е имало някаква надежда преди месец и половина. Наистина в това Народно събрание относно тази тема всички изоставихме надеждата доста отдавна. В този смисъл трябва да паднат всякакви преструвки и лицемерие! Промяна няма да има! БСП не я иска! ДПС не я иска!

Защо се забави всичко толкова време? Защо непрекъснато се подхвърлят някакви идеи за промени, сякаш нещо ще има? Може би защото сега някой ви е подвел, че има възможности за промени в изборното законодателство, които да ви осигурят победа на изборите. Няма такава работа. Няма промени, които да ви осигурят победа на изборите. Ако ще да извикате специалисти отвън, ще загубите изборите, каквото и да направите, пипайки по изборното законодателство. Няма промени, които да вкарат НДСВ в следващия парламент, освен директно да се свали изборната бариера. (Смях в блока на НДСВ.) Няма такъв вариант. След като бяха казани всички тези неща, накрая какво прозира? Директен груб политически интерес, абсолютното доволство на ДПС, защото тази система без съмнение е най-добра за тях. И жалките опити на някакви хора от левицата да говорят за принципи и за съчетаване на несъчетаеми неща. И разбира се, наивността на хората от опозицията и гражданския сектор, които се хванахме на въдицата, че този път, въпреки че БСП е на власт, нещо ще се промени. Ще се промени само със следващо мнозинство – по-компетентно и наистина с воля за промяна. Тогава се надявам, че днес тези от левицата, които говориха искрено, ще запазят тази искреност, независимо от резултатите на изборите. Благодаря.