Светослав Малинов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички, които се подготвихме за днешния дебат, се чувстваме странно. Пълната безпомощност на мнозинството се изразява в отказ от защита, отказ от аргументи „за”. По-категорично опровергаване и морално осъждане на един законопроект аз не мога да си представя. Този законопроект няма защитници. А ние се готвихме за дебат. Нека въпреки това да прочета внимателно подготвеното ми изказване, сякаш се намираме в парламентарна република, където мнозинството излага своите аргументи и се опитва да аргументира своите законопроекти под острата критика на опозицията.

Колкото и наивно да звучи това, нека все пак да ви напомня, че настоящият законопроект е акт, чието изготвяне трябва да се подчинява на Закона за нормативните актове. Понеже са направени маса процедурни нарушения, нека все пак да прочета чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове, за да видите в какъв процедурен абсурд и в какво тотално неуважение към практиките на демокрацията се намираме в момента, в какво състояние са намира българският парламент на финала на едно провалено управление.

Искам да напомня, че според Закона за нормативните актове изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасяне на проект на нормативен акт съставителят на проекта го публикува на интернет-страницата заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища.

Мотивите трябва да съдържат причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба.

В нашия случай са нарушени следните принципи:

Проектът не е бил публикуван за обсъждане и не е бил предоставен на заинтересованите лица навреме. Проектът не е предоставен на СЕМ, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране. Мотивите не съдържат изискванията на чл. 28 от Закона за нормативните актове. Според посочените основания и според нормите на ЗНА проектът изобщо не следва да се обсъжда от компетентния орган.

На всичко отгоре до последния момент пресслужбата на Министерския съвет отричаше, че изтеклият в началото на м. април законопроект е практически текстът, който ще се обсъжда и предложи.

Неизбежен е изводът: начинът на изготвяне, одобряване и внасяне на този проект е отвратителна демонстрация, че в България не се спазват правилата, и най-важното, че мнозинството не се съобразява със собствените си приети закони. Този законопроект беше направен на пух и прах в българските медии, експертите се произнесоха категорично, нарекоха го скандален опит за въвеждане на държавна регулация, безпрецедентен през последните 20 години. Всеки би могъл да намери свои пасажи – поредни абсурди в този текст.

Аз няма да го правя, само ще се спра на следното. Ще цитирам чл. 8, ал. 1: „Основният предмет на дейност на Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване, и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио”. Юристите отлично знаят, че става дума за използването на различен термин, а става дума за обществения мултиплекс.

И така, вижте какво се получава. Създава се държавно дружество. В управлението на тази национална компания ще участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента и ще са с 5-годишен мандат. БНТ и БНР ще плащат за разпространението си на новата държавна фирма, както в момента дължат суми на БТК.

За какво става дума? Явно законопроектът се смята за приоритетен. Ще бъде приет бързо, за да може в рамките на месец да бъдат създадени двете държавни фирми, да се назначат шефовете им и да бъде дори избран частният партньор на БНТ и БНР, за да е ясно с кого ще готвят тези програми. Тоест целта е всичко да се подреди в най-кратък срок.

Какъв е ключът към всичко това? Пълната убеденост на управляващите, че предстои катастрофална загуба на изборите, и последен опит да се овладеят колкото се може повече позиции на медийния пазар в България, а там където може – да се влезе дори през държавата, за да може да се регулира този пазар.

В момента тече битка кой ще оперира мултиплексите, кой ще изгражда новата преносна мрежа, кои програми ще влязат в цифровите пътеки. Ако трябва да го кажем съвсем накратко – използвайки настоящия процес на цифровизация, вместо модернизация, вместо възможност за качествени и нови услуги, управляващите решиха да преразпределят ресурси на ръба на закона, а там, където законът ги затрудняваше, те промениха законодателството. Със сигурност този закон води до концентрация на власт, корупция и злоупотреби. Затова никой не смее да излезе и публично да го защити. Това е моят извод. Той не може да бъде опроверган, защото и след тези думи ще бъде изключително трудно някой да се нагърби с неблагодарната публична роля – да излезе и да каже две добри думи за него, включително и тази агенция, която на гърба на СЕМ получава повече правомощия. Благодаря.