Ненко Темелков

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми господин Тошев! Вие четете историята, четете една книга. Всеки, разбира се, има право да чете историята, както сам преценява и както съвестта го учи.

Обикновено аз не споделям семейната история. Но тъй като преди малко тук беше цитирано, че бащата на господин Веселин Методиев след 9 септември е бил малтретиран, ще си позволя да кажа и своята семейна история, защото тя е част от моята фамилна история.

Дядо ми като водач на пернишките рудничари – председател на Синдиката на рудничарите, народен представител, 1925 г. е убит. Нито е участвал във въоръжена борба, нито е бил терорист, нито е бил каквото и да е друго.

Баща ми и чичо ми – най-обикновени хора в Перник, работили единият като адвокат, а другият – в мината, през 1944 г. единият – баща ми, е интерниран в Еникьой, а чичо ми – в Гонда вода. Те не са участвали, не са носили оръжие, просто са имали идеи, искали са този фашистки режим да си отиде, България да не е на страната на фашистките държави.

Минаха 20 години. Едно и също въртим тук, една и съща дискусия, 20 години коментираме едни и същи неща. Тук става въпрос вече за една морална оценка, нищо повече. Тези хора, почти всички от тях са покойници. Ние застанахме от тази страна и казахме: „Да, репресираните заслужават уважение”. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)

Как да няма, гласувахме го.

Това се иска, нищо повече не се иска.

Ако трябва, нека двата съюза – Съюзът на репресираните и Съюзът на антифашистите да направят тази оценка, повтарям, морална оценка. (Шум и реплики от народния представител Атанас Атанасов.)