Донка Михайлова

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който внасяме заедно с народния представител Тодор Кумчев.

В началото бих искала да припомня на народните представители, че на 12 юни т.г. изтича срокът по § 6, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, съобразно който лекарите, които не са завършили курс или не са придобили специалност „Обща медицина“, нямат възможност да продължат да упражняват тази работа в индивидуална или групова практика за първична извънболнична помощ. Тази законова постановка би създала огромни проблеми в доболничната помощ в страната, тъй като от 4800 общопрактикуващи лекари към настоящия момент специалност са придобили не повече от 40%. Големи територии от страната се обслужват от общопрактикуващи лекари, които нямат придобита специалност, а има такива райони, в които 70% от лекарите нямат специалност. Прилагането на тази законова разпоредба на практика би означавало, че тези територии ще останат без обслужване в доболничната помощ.

Поради тази причина ние предлагаме ново удължаване на срока, в който лекарите от доболничната помощ могат да упражняват работата си без придобита специалност „Обща медицина“, с още шест години. Предлагаме и още нещо – лекари, които имат призната специалност по вътрешни болести, детски болести, спешна медицина, хирургия или акушерство и гинекология, да могат да осъществяват дейност като индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ, без да придобиват специалност по обща медицина.

Аргументите ни в тази посока са основно два. Първо, както вече казах, неприемането на нашето предложение би оставило без обслужване в доболничната помощ големи територии от страната и много български граждани на практика няма да могат да бъдат обслужвани от общопрактикуващ лекар. От друга страна, известна е европейската практика, прилагана в голяма част от страните - членки на Евросъюза, съобразно която всеки лекар, упражнявал определена специалност повече от три години, придобива автоматично правото да упражнява тази специалност, без да придобива изрично специалност във форми на учене през целия живот. Тази практика ни дава основание да търсим нейното приложение и в страната.

Ние съзнаваме, че нашето предложение задава поне два въпроса. Първият е: не е ли твърде дълъг срокът на удължаване? Това е въпрос, по който можем да дискутираме между първо и второ четене. Съображението удължението да бъде с шест години е свързано с възможността тези лекари, за които говорих, да бъдат обхванати от съществуващите форми за специализация.

Вторият въпрос, който стои отворен и ние напълно го съзнаваме, е, че нашето предложение не стимулира тези лекари, които работят за повишаване на собствената си квалификация.

В хода на обсъждането в Здравната комисия тези проблеми бяха ясно дефинирани и бяха обсъдени възможности за решаването им. Ние сме отворени да продължим дискусията между първо и второ четене. Благодаря.