Радослав Гайдарски

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 854-01-80, внесен от д-р Лъчезар Иванов. Във връзка с този законопроект бих искал да кажа в самото начало, че по време на разискванията, които станаха в Здравната комисия, бяха изказани изключително много и различни становища.

Тогава се опитахме да убедим привържениците на тази идея - ректорите на висшите учебни заведения да бъдат ръководители на лечебните заведения, като по чл. 5, ал. 1 от Закона за здравните заведения отговорността на лечебните заведения се прехвърли от директорите на лечебни заведения към ректорите.

Разбира се, аз не се съмнявам в добрите намерения и добрите идеи, които би имало при такава възможност ректорите, тоест принципалът, да бъде един и същ. В момента се получава действително едно раздвоение – ректорът управлява преподавателите, директорът управлява лечителите, сестрите, санитарите и, разбира се, преподавателите, защото голямата част от тях по принцип са назначени и работят на щат под ръководството на съответния директор.

Откъде обаче идва невъзможността за изпълнението на тази идея? Това нещо можеше да стане и беше станало на времето, когато съществуваше Медицинска академия, която беше под егидата на Министерството на здравеопазването. Тогава ректорът беше принципалът, директорът беше подчинен на съответния ректор на учебното заведение и нямаше никакви проблеми. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Ректорът е подчинен на министъра на просветата, тоест на друго министерство. Директорът е подчинен на Министерството на здравеопазването, на министъра на здравеопазването. Сега си представете какво ще се случи, ако ние приемем този закон, който се предлага от д-р Иванов. Ректорът ще бъде подчинен на министъра на просветата, а съответното лечебно заведение ще бъде подчинено на министъра на здравеопазването. Ами, хайде представете си какво ще се случи тогава.

Освен това, многократно този въпрос беше поставян и разискван между ректорите, между ръководствата на двете министерства – Министерството на здравеопазването и Министерството на просветата. Многократно! Не казвам „веднъж”, а „многократно”! И ние стигнахме до извода, и това беше решението, в края на краищата, взето от двете министерства, че това нещо не трябва да се случва и че не е възможно да стане. Министър Вълчев, и аз като тогавашен министър, бяхме категорични за това нещо и уведомихме всички. Ректорите се съгласиха с нас, обаче някой непрекъснато дава идеята, защото това действително е една примамлива идея за ректорите, виждате ли, те да бъдат принципалите. В случая те ръководят само учебната работа, не са шефове на тези лечебни заведения и естествено е, когато им се говори, че, виждате ли, с този закон ние ще ви дадем такава възможност вие да ръководите лечебните заведения, това ги примамва.

Най-накрая, след като вече се бяхме уговорили с тях, бяхме се разбрали, че това не може да стане по никакъв начин и не е възможно, независимо от добрата идея, тъй като съществуват ето тези административни разпоредби и закони, успяха да проагитират ректорите. Разбира се, те с удоволствие приемат тази идея, но ако това се приеме, това е една изключителна глупост!

Това е невъзможно! Категорично го подчертавам – невъзможно е да стане, защото вижте само за какво става въпрос. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, това е т. 3, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища. Много хубаво, ако, разбира се, имаше едно министерство, но това са две министерства. И какво се получава? Всички лекари ще бъдат подчинени на ректора, всички лекари ще бъдат подчинени на министъра на просветата, а не на министъра на здравеопазването.

След това – вижте сега какво се получава, друго. Променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница. Това е т. 5. Въвежда се изискване директорът да е хабилитирано лице – на кого? На кого ще бъде хабилитирано лице? Професор или съответният доцент ще бъде ръководител на сестрите и на санитарите. Той не може да ръководи вече лекарите, защото те минават под егидата и под ръководството на съответния ректор.

Отменя се изискването катедрите на висшите медицински училища да съгласуват учебните планове и програми с изпълнителните директори на болниците, чиято база използват за обучение. Ами, тогава как ще работят тези хора? Как ще работят? Това възможно ли е - да няма съгласуване между катедрата, която е учебното звено, и лечебното звено?

Значи, аз съм директорът на болницата, има си ръководител на катедра, той въз основа на неговите си планове, които ще прави, той ще работи в тази болница и няма да съгласува с никого плановете си. Ама, моля ви се!? Аз ви казвам, че тези точки, които са написани тук са абсолютна глупост. Аз не мога да си представя, че това нещо е разумно, че е разсъждавано върху всяка една от тях. Категорично го подчертавам! Няма такова нещо! Няма съгласие между двете министерства за такова решение, категорично!

Отново се връщам в началото на изказването си – и двете министерства са категорично против този закон. Освен това в чл. 5, ал. 1 от Закона за здравеопазването прехвърля цялата отговорност и финансиране на съответното министерство.

И аз питам: кой ще финансира по чл. 5, ал. 1, след като искат тези здравни заведения – 22 университетски болници, да бъдат с такъв статут и да бъдат поставени в чл. 5, ал. 1? Кое е министерството? Значи, един път ще ги ръководи Министерството на просветата, а следващият път парите ще бъдат давани от Министерството на здравеопазването.

Казвам ви: аз такова чудо и такова объркано нещо никога не мога изобщо да си го представя. И това нещо се представя тук, пред народното представителство, като нещо едва ли не гениално, много добро за здравните заведения, независимо че сега, и в момента, те се намират в тежка финансова ситуация. Ами, хайде да ги объркаме още малко. Тъкмо ги пооправихме малко, тъкмо стъпиха на краката си, дайте сега да ги пообъркаме още малко.

Благодаря ви за вниманието, но ви казвам, че такова нещо не съществува никъде. Може да стане единствено, ако Народното събрание реши да прехвърли медицинските университети към Министерството на здравеопазването. Тогава няма да има абсолютно никакви проблеми, но при тази ситуация, при която учебната работа е подчинена на Министерството на просветата, а лечебната – на Министерството на здравеопазването, това, което се предлага, е каша и глупост! Благодаря ви за вниманието.