Димитър Камбуров

Уважаеми господин председател! Аз чух края на изказването на проф. Гайдарски. Безспорно е, че хора като нас, които са работили в тази система, знаят нейните несъвършенства и едновременно с това знаят нейните предимства.

Несъвършенство е, първо, съществуването на 22 университетски болници, което каза и д-р Кумчев. Това е недопустимо. Моето желание и очакване беше те да се редуцират максимално, като останат за София 4-5 и във всички останали университетски градове - Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, по една. Това беше радикално решение.

Това безспорно има голямо значение и във връзка с учебния процес. Не можем да разглеждаме една университетска болница само от гледна точка на това, което тя върши като лечебна дейност, защото тя в края на краищата е и място за преподаване, място, където се обучават и създават бъдещите лекари, стоматолози, фармацевти и така нататък. Не може един ректор да няма представа върху състава си и непрекъснато да се консултира с изпълнителния директор във връзка с назначаването на един асистент. До него има доклад от шефа на катедрата, който му заявява, че има нужда от асистент. Той сондира мнението си с изпълнителния директор ще има ли половин бройка или три четвърти бройка да го назначи, за да може да обяви конкурс, и ако той каже: „Аз не мога да го приема”, конкурсът отпада. Това е несъвместимо, невъзможно.

Не може един лекар асистент – младши, старши, да бъде на постоянен трудов договор към болницата, а шефът на катедрата да бъде към университета. В този смисъл, в този хаос трябва да се сложи някакъв порядък.

Професор Гайдарски каза университетските болници да минат към Министерството на здравеопазването. Защо да не минат? Защо да не минат, след като те ще се редуцират максимално и ще останат 9 или 10 в страната? Мигар по-рано, като работихме и ние по този начин - имаше само една болница, да речем, беше лошо? Напротив, имаше порядък. Имаше такава съвместимост между учебния и лечебния процес, че нямаше никакви луфтове. Сега изпълнителният директор определя кога и как да се определи обявяването на конкурс.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви дам пример. Обявява се конкурс за асистент. Предварително лекарят е назначен на половин длъжност в клиниката. Идват при мен като шеф на състава на комисията и ми казват: „Този трябва да бъде избран, професоре, защото той се води на половин длъжност в болницата. Не може да изберете от другите трима един, защото трябва този, който е вече назначен, да го изгоним от болницата”.

Моля ви, това са такива безобразия, че достигаме понякога до парадокса да се съмняваме по отношение легитимността на избора, който е най-висшата степен на оценка на започващ преподавател в един университет, и много други несъвършенства безспорно. До голяма степен е обезличен и ректорският състав на един университет. Той се превръща в послушник, на който се определя по какъв начин и как ще се развива по-нататък кадровият потенциал на университета. Това, което ви говоря, са истини и може би също трябва да се има предвид.

Вярно е, че ние сме в края на парламента и няма никакво време по-нататък да мислим как да го направим, но и когато се предлагаха тези неща, ние ги знаехме отдавна. Още когато проф. Гайдарски беше министър, сме ги говорили тези неща на Съвета на ректорите, който за съжаление вече се обезсмисли. Говорили сме ги много отдавна. Това не може да продължава по този начин. Благодаря ви.