Евдокия Манева

Благодаря, господин председател.

На Ваше място бих изпитвала неудобство да провеждам обсъждане по този закон в празна зала. Поне с присъствието си управляващите трябваше да покажат, че го подкрепят. Очевидно и сред управляващите цари смут и неудобство от този абсурден закон. Затова пък имаме мощно присъствие на висши чиновници, които с лъжливи аргументи се опитват да защитят, още веднъж подчертавам, този абсурден закон.

За съжаление с този закон управляващото мнозинство превръща парламента в маша за политическите битки на управляващото мнозинство. Освен това тук прозират много откровени икономически интереси. Много бързо трябва да се намери законово основание за даването на десетте милиона, защото вече такова основание не съществува с отмяната на Закона за кризите. Много бързо трябва да се преподпишат договорите с фирмите, които бяха вкарани в цялата тази сага и, разбира се, трябва икономически да се завладее един много съблазнителен обект – това е изграждането на депото и на завода в София, с една много голяма сума, включително с пари от Европейския съюз. Така че прозират откровените икономически интереси, които също са свързани с изборите, тъй като е известно, че такива фирми, които насилствено са вкарани по извън правилата в този бизнес се отблагодаряват щедро.

Този закон представлява грубо нарушение на българската Конституция, на европейските норми и различни наши закони. Категорично това може да бъде доказано и аз вярвам, че ще бъде доказано. В България има Закон за управление на отпадъците, който е хармонизиран с Европейската директива и всички действащи закони и регламенти в Европейския съюз, в който изчерпателно са уредени правомощията на държавата, на местните власти, на всеки от нас.

Много е интересно, предполагам, че ви прави впечатление, че министърът на околната среда и водите не е активно действащ в цялата тази сага и то не е случайно. Аз предполагам, че има съответното професионално ниво, за да не се забърква в цялата тази история, защото презумпцията, която съществува за разработване на този закон, а именно кризисната ситуация в София, предполага едно много сериозно участие на министъра на околната среда и водите. Предполага процедура за обявяване на кризисно състояние, а по Закона за управление на отпадъците при нарушение изпълнението на задълженията на съответния кмет, министърът на околната среда и водите е длъжен да реагира, включително и с наказание. През целия този период в София не се случи нищо подобно.

Освен това преди малко чухме, че в Хартата за местното самоуправление, която е също в противоречие с този закон, и по който въпрос вече Сдружението на общините се произнесе абсолютно негативно, в тази Харта наистина има специфичен подход, регламентиран не като процедура, а като възможност, но той предполага подпомагане на определени дейности от държавата, а не изземване. Неслучайно от защитника от страна на вносителите не беше споменат нито един закон, нито един град, в който имаме управление на отпадъците от държавата, в нито един град от Европа. Този специфичен подход предполагаше едно много по-активно участие на държавата в тези няколкогодишни битки за регулиране, за нормално провеждане на процедурите по управление на отпадъците в София.

За съжаление, и аз вярвам, че общината ще докаже тези факти, през цялото време имахме откровена съпротива на държавата за уреждане на въпросите – забавяне на преписки, съзнателно неиздаване на решения, включително маса административни процедури, които трябваше да бъдат осъществени, по тях бяха направени неимоверни пречки, просто за да не се случи нормално управление на отпадъците в България.

Има и маса неща, които в момента в целия закон могат много лесно да бъдат оборени, защото представляват откровена лъжа.

Връщам се отново към кризисната ситуация. В края на закона има едно срамежливо определение за криза, взаимствано от нескопосания закон, който беше обявен. Ще видите, че това определение е атакувано, включително от Комисията по европейските въпроси на парламента като нелепо, да не говорим, още веднъж, че за кризисна ситуация трябва да имате критерии, процедура за обявяване на такава ситуация. Нищо подобно не се случва. Едно от твърденията, с които се мотивира законът, е, че капацитетът на Суходол е изчерпан. Това е една от поредните лъжи. Суходол има капацитет около 600 хил. тона, които могат да бъдат използвани до построяването на завода и в момента в Министерството на околната среда и водите е депозирано искане за комплексно разрешително за ползване на този капацитет. Разбира се, министерството, както и досега, услужливо няма да издаде това комплексно разрешително, а ще отиде към затваряне на депото. В един момент, в който България не изпълнява най-важните си задължения, задължения, поети по време на преговорния процес и подписани с влизането ни в Европейския съюз за изграждане на 53 регионални депа, които да решат проблема с отпадъците в страната. Не проблемите в София са сериозните, проблемите в страната са сериозни! В края на този месец изтича срокът, в който трябваше да имаме изградена система за управление на отпадъците със съответни регионални депа в цялата страна. Двадесет и две не са изградени. Десетки общини от м. юни нямат къде да депонират отпадъците. В София депото има възможност, но по политически съображения ще бъде затворено. В същото време в текста – може би това е единственият текст, който трябва по някакъв начин управляващите да приемат, да регламентират бъдещите действия във връзка с неизпълнението на задълженията към Европейския съюз, е регламентиране на 20% от капацитета на изградените депа, съответстващи на европейските норми, да ползват общините, които нямат вече да имат право да използват собствените си съоръжения.

Какво означава това? Това е една изглеждаща на пръв поглед временна спасителна мярка с изключително дълги последици за следващите управляващи. Това е огромно оскъпяване на цялостната дейност по управление на отпадъците, която ще се плаща от бюджета, от всички нас, защото за осем години управляващите не можаха да изградят депата, не можаха да усвоят европейските пари и сега това всичко се прехвърля на нашия гръб. А на всичките общини, които вече са изградили такива депа, им се отнемат 20% от капацитета, което означава, че предсрочно – и то значително, тези общини отново няма да има къде да депонират отпадъците си и ще трябва да изграждат предсрочно нови съоръжения. Това е една изключителна бъркотия, която се създава в страната поради бездействието на правителството, което сега изведнъж иска да се накичи с ореола на спасител за решаване на проблемите за софийските отпадъци. Да не говорим, че такса смет се одържавява, че част от кредитите на общината за администрирането на дейността по отпадъците се прехвърлят на държавата.

Преди малко беше казано, че държавата имала по-голям административен капацитет. В закона обаче пише нещо друго – държавата няма капацитет да управлява общинските отпадъци и понеже няма капацитет, в условията на криза, когато всички говорим, че трябва да се намалят административните разходи, държавата в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще прави паралелна администрация, която да управлява отпадъците в София, която да сключва договори и която да контролира и да извършва целия процес по управление на отпадъците. Така че държавата няма капацитет и в закона това е казано съвършено ясно.

В закона се предвижда и един много интересен регламент във връзка с отчуждаването на терени за изграждането на бъдещите площадки за депа и за други инсталации за управление на отпадъци – принудително отчуждаване, с един текст, който силно ограничава правата на гражданите да обжалват съответната оценка и предвидените обезщетения. Тоест, дава се някакво право, но инвестиционният проект не се спира. Това е един проблем, който някакси, неизвестно защо, се премълчава. Оставя се, защото се знае, че Европейският съюз ще реагира на това безобразие. Всички вие знаете, че имаше такава реакция. Тя беше свързана с много разнопосочните сигнали, които правителството отправяше към обществото по време на приемането на този закон. Най-напред се каза, че този закон е приет по принцип. Ще се гледа отново, защото на заседанието не е присъствал министърът на околната среда и водите. След това беше казано, че министърът на правосъдието категорично е казал, че такъв специален извънреден закон не може да се приеме, че трябва да има самостоятелен раздел към Закона за отпадъците, който да регламентира принципни текстове в случай на извънредни ситуации и тези текстове да важат за всички общини, а вицепремиерът съобщи, че има вече писмо от Европейската комисия и че този закон няма да бъде приет, ще се правят нови текстове. Веднага след това видяхме много скоропостижно, почти тайно този закон беше внесен, Комисията по околната среда и водите го разгледа преди още да бъде раздаден в залата.

Така че цялата конспирация около закона още веднъж показва, че намеренията са нечисти, текстовете са непрофесионални и този закон създава една допълнителна анархия в тази сфера, в страната, вместо наистина да помогне да се решат въпросите.

Понеже този закон представлява противоречие на европейската практика, се създава една цяла поредица от текстове, с които се регламентира изискването Столична община да остане бенефициент на европейските пари, тоест тя да ги получава и да разплаща договорите, които ще сключва държавата. Това само по себе си подсказва за какво става дума. Това само по себе си показва, че този закон наистина е антиконституционен. Антиевропейските регламенти и европейската практика противоречат категорично на Хартата за местно самоуправление.

Този законопроект, даже да бъде приет от управляващите, защото вероятно инструкцията за това е дадена, той ще бъде оспорен. Този закон наистина ще създаде големи проблеми в София, включително ще лиши София от ресурса, с който тя решава проблемите на хората от София. Но аз вярвам, че той няма да действа толкова дълго, че да създаде необратими последици за всички нас и да понесем санкциите, включително и на Европейския съюз.