Ивелин Николов Николов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Две неща. Първо, за пореден път не виждам логиката: защо е отхвърлено предложението на колегите Имамов и Хамид, след като вчера тяхното предложение по отношение на Раздел ІІ беше прието? Има логика днес да бъде прието и това. След като това Народно събрание гласува вече, че образованието е светско, че образованието по никакъв начин не се доминира от идеологически, политически и религиозни доктрини, защо не приемате, че когато едно така наречено „автономно училище” си приема символите и униформите, то не трябва да спазва тези принципи?

Не искам в рамките на Българския парламент днес да описвам картини и да си представям какви униформи и какви символи могат да приемат училища, ако не спазват принципите на Раздел ІІ, при едно светско образование. Далеч съм от мисълта, че ще се направят на будисти, но могат да се направят на всякакви други.

На следващо място, автономията на детските градини. След като в началото на закона – в неговите Общи положения, не разбрахме какво точно се влага в понятието „автономия” в смисъла на този закон, който няма нищо общо с висшите училища, в един момент автономията на детските градини идва малко в повече при наличие на единна национална политика в сферата на образованието, където ще има автономия на училища, а сега ще имаме и автономия на детските градини.

Аз пак питам: има ли в залата човек, който може да ми отговори дали министърът на образованието, младежта и науката се е запознал с този законопроект? Какво е неговото становище по автономията на детските градини? Какво мисли министърът на образованието, младежта и науката по спорните текстове в законопроекта?

Понеже вчера не ми стигна времето, пак ще задам своите въпроси към този министър, на които няма отговор в законопроекта.

Как децата да не напускат училище – решава ли законопроектът този проблем? Как да се върнат в училище напусналите деца? (Реплики от ГЕРБ.) Как да привлечем онези, които не тръгват на училище? Как да осигурим качествено образование на децата със специални образователни потребности? Как да осигурим същото и да помогнем на децата в малките населени места? Как родителите да са съпричастни и да работят в екип с училището и учителите? Как ученикът да се чувства значим, спокоен и обгрижен в училище? Как да му е по-интересно и да е важно за него да е в училище? (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)

Госпожо председател, д-р Иванов сигурно е тук, не за да си гледа таблета, а да работи и да не ми прави реплики от място.

Въведете ред, ако обичате!

Как учебните планове да станат по-ефективни и да дават по-качествено образование? Как учебните програми да са по-удобни и по-полезни за ученици, за учители и как да осигуряват повече знания, умения и възпитание? Как учебното съдържание да е по-интересно, по-обективно и да дава повече шансове за бъдещето на детето? Как да запазим възможност за избор на учебник и в същото време да спрем учебникарската мафия? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Как да осигурим интерактивните форми на работа в клас? Как да повишим авторитета на учителския труд? Как да осигурим непрекъснато професионално развитие на учителя? Как може учителят да е по-удовлетворен от съдбата си? Как училището да не произвежда безработни среднисти? Как и какви специалности да се изучават в училищата? Какви кадри търсят фирмите, а какви ще търсят след пет, десет и петнадесет години? Да разделим ли децата след десети клас на подготвящи се за висши училища и на тези, които ще имат професия, и как ще се отрази това на тяхната психика? Къде да стажуват учениците от професионалните училища? Могат ли да получат сертификат за професионална квалификация още в средното образование? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Три секунди по-рано дадохте сигнал, госпожо председател. Благодаря Ви.