Таню Киряков
Уважаеми господин председател, колеги! Колежке Дамянова, защо го искаме в закон? Това е втори случай, в който чиновник решава съдбата на спортисти или на ученици – спортисти.
Ще Ви дам един пример. В чл. 58 държавата е отрегулирала, че ще се грижи за спортните училища като поема както учебната програма, така и спортно-състезателната, но с чл. 17 – с наредба, се отменя закон. Какво гарантира, че това няма да става по същия начин, без да е понятно дори на министъра, който изпълнява своите задължения? Защото се оказа, че предишният министър нямаше понятие от това, че някой с наредба отменя закон.
Второ, вчера имаше изказване от колега, който каза, че ако има добра програма и добра база, добър учител или преподавател, децата ще искат да играят. Ще Ви дам много прост пример. Определяме две зали – много добри, заставам аз като двукратен олимпийски шампион и застава Христо Стоичков. Ако Вие можете да ми кажете, коя зала ще бъде напълнена, ще познаете и ще ударите джакпот. Христо Стоичков! Примерът е достатъчно ясен – не базата, не програмата, не учителят, водещ е примерът на един спортист – дали е от учениците, дали е от самите състезатели, но това е водещо. И накрая остава името, което води. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стенограма от 13-ти декември 2013
Показване на 5 от 248 изказвания
Стража съществува благодарение на хора като Вас!