Валери Димитров

Благодаря, господин председател.

Ще се опитам все пак да бъда немногословен, тъй като се поставиха много въпроси. Някои от тях, разбира се, се дублират.

Нека да започна с това, че се повториха няколко въпроса за това какъв е моделът на управление на Сметната палата. Моделът на Сметната палата в момента категорично е колегиален, доколкото има трима души, които вземат решения с консенсус и то по одити за изпълнение на бюджета. Това е категорично. Такава е практиката ни от 2011 г., от самото начало.

Ако направим един преглед, тъй като много често се спори за това кой модел преобладава – едни кратки числа, казвам го като човек, който е посещавал огромна част от тези палати, за които сега говорим, в Европа и в Европейския съюз. От парламентарните и сметните палати – 21 парламентарни сметни палати на страни – членки на Европейския съюз, 12 имат едноличен ръководител от типа „генерален одитор”, две са с малки тричленни колегии – Словения и България, и шест страни са с колегиални модели. Съотношението е почти две към едно.

Обърнете внимание – повтарям това, за да няма недоразумения, дори там, където има големи колегии, като например в Чехия – 15 души, или в Германия – над 60 души, там има решаващи състави от по трима души. Това са решаващи състави по отделни одитни доклади, които са по трима души.

Колеги, колегиалният модел не бива да се разглежда от гледна точка на традициите на Сметната палата, защото българската Сметна палата – старата Сметна палата, създадена през 1880 г. и закрита през 1948 г., е действала като финансова юрисдикция. Тя е била по модела – „Финансов съд” и се е произнасяла по отговорността на публичната отчетност. Там също така, въпреки че е имало колегия, е имало Общо събрание на Сметната палата, но решаващите състави са били от по трима души. Законът за Сметната палата от 1925 г. ясно показва това, аз го познавам. Толкова от тази гледна точка.

Но да не влизаме в този схоластичен спор. Парламентарните сметни палати преобладаващо имат еднолични ръководители и това не е случайно.

За одитите на изпълнението искам да кажа: категорично не приемам това, което се съдържа като част от мотивите на закона, че сегашната Сметна палата е загърбила основната си задача, цитирам: „Да прави анализ на публичния сектор чрез одити на изпълнението”. Подобна задача Сметната палата няма. Нито една сметна палата няма подобна задача. Това не е мисията на Сметната палата и всеки би могъл да го провери, ако прочете и сегашния Закон за Сметната палата, и стария закон, и законите на другите сметни палати.

Одитите на изпълнението просто са един вид одити, високоспециализирани и малко сметни палати са в състояние да ги извършват професионално и компетентно. Няколко са само сметните палати в Европейския съюз, които поставят ударението върху одити на изпълнението, като например Великобритания, Холандия, Швеция, Норвегия. Там има такъв приоритет, но в по-голямата част традиционно се задоволяват – и неслучайно, такива спорове се водят също в професионалната общност, с финансови одити, одити на съответствието при финансовото управление.

Така че одитите на изпълнението не са основни одити на всяка сметна палата, това категорично не мога да го приема. Освен това само няколко думи в тази насока. От 2011 г. одитите на изпълнението са високоспециализирани, извършват се в специална дирекция, само от одитори, които се специализират в тази материя. Те са мащабни и обхващат огромни бюджетни и други публични ресурси, и, нека да кажа това, са по значими теми. Те нямат нищо общо с одитите, които се извършваха в десет отделения и шест териториални поделения, които в огромната си част бяха нискокачествени и почти имитационни.

За професионалните изисквания, уважаеми колеги, тъй като тук се твърди, че едва ли не те са прекалено високи и само хора с 15 години одитен стаж могат да ги заемат – това не е вярно. Става дума за няколко опции, една от които трябва да бъде изпълнена: одитен стаж, стаж като одитор или стаж в областта на финансите, или в областта на финансовия контрол, или в областта на счетоводството. Една от тези опции. Така че към момента, повтарям, на моето избиране през 2011 г. както аз, така и моите заместници, изцяло отговаряхме за тези изисквания. Нека да го кажа, аз съм преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Там има поне 30 души, чийто академичен стаж и опит им позволява да бъдат избрани за членове на ръководството на сегашната Сметна палата. Това е. Не е само одитният опит.

Но нещо, което е изключително притеснително и тук искам да го кажа, е премахването на изискването за сертификат за одитори под предлог – едно невярно твърдение в мотивите, че това е свързано само с вътрешния одит. Това не е вярно. Има се предвид всякакъв вид сертификат, удостоверяващ професионална годност, включително и международни сертификати, в Сметната палата има над 20 такива души с такива международно признати сертификати. Тук се имат предвид както лица, които са си взели изпита като регистрирани одитори, така и лица, които са си взели изпита в самата Сметна палата. Проведохме няколко такива изпита за одитори в Сметната палата по международните одиторски стандарти. Така че не е вярно, че става дума само за вътрешни одитори.

Освен това, нека да го кажа, и вътрешният, и външният одит са само отделни специализирани форми на финансов контрол. Така че определено може да се каже, че опитът в сферата на финансовия контрол позволява много бързо да се навлезе в одитната материя.

Искам също така да посоча това, че се възстановява старият модел. Да, старият модел очевидно се възстановява, но свалянето на изискванията е изключително притеснително, свалянето на професионалните изисквания. За мен то е напълно неоправдано.

Връщам се на един проблем, който господин Цонев постави, свързан с одита на Министерството на вътрешните работи. При одита на Министерството на вътрешните работи има пълна документация и затова аз бих отправил едно искане към народните представители да се назначи специална анкетна комисия, която да провери как е извършен този одит, тъй като той е възложен от Парламента, спазени ли са всички професионални изисквания и има ли нарушения и съответно злоупотреба с правомощия при осъществяването на одитната дейност. Твърдя, че няма и това са неверни твърдения, тъй като в хода на процедурата засегнатото лице – в случая това е един бивш министър, има право да поиска нови доказателства, да бъдат включени определени негови възражения, да бъдат отразени преди окончателното издаване на одитния доклад.

В случая този министър е поставил въпроса за една сделка, сключена от Министерството на вътрешните работи. Тази сделка е била сключена преди одитирания период – сделката със „Сименс”, но тя е изпълнявана в хода на одитирания период, включително има и анекси. Тези анекси са променили условията по сделката. Когато беше извършван този одит, ръководителката на одитния екип изрично посочи, че доказателствата за това са налични, те са събрани по време на проверките на място и че искането на бившия министър да се произнесе по тази сделка е напълно легитимно. Това е причината всеки засегнат от тази процедура да има право на участие в процедурата, съгласно принципа за процедурна справедливост. Това е напълно легитимно и затова директорът и заместник-председателят са преценили, че има основание констатации и изводи за тази сделка да бъдат включени в окончателния одитен доклад при неговото издаване. В този смисъл той беше издаден с това допълнение.

Твърдя категорично, че това е напълно легитимна процедура и затова повтарям: нека да бъде назначена анкетна комисия, която да провери този одит, за да няма недоразумения.

Що се отнася до определени имейли, господин Цветков е тук на място, нека той да каже, но, доколкото разбрах, в периода, за който се твърди, че е изпратен от неговия компютър подобен имейл, до някаква партийна централа, той е бил в отпуск. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това също може да бъде проверено. Нека господин Цветков да каже.

Във всеки случай ние по никакъв начин не сме правили удобни доклади. Въпросът е, че искането беше следното: според възразилия бивш министър на вътрешните работи премълчаването на тази сделка – според него, прави доклада необективен, несправедлив и ние категорично се съобразихме с това.

Тук искам да обърна внимание и на въпроса на господин Янков – той го е поставял и друг път, за административното наказване. Да, по време на този одит бяха съставени над 60 акта за административни нарушения, но тъй като при част от тези нарушения периодът е дълъг, бяха изтекли преклузивните срокове, не давностни, а преклузивни срокове – на юридически език, не можеше да се осъществи административно наказване. Въпреки това бяха съставени голямо количество актове на заместник-министри, а и в момента се издават наказателни постановления. Процесът все още не е приключил. Нека това също да бъде включено при тази анкетна комисия, за да се види как са наказвани заместник-министрите, за да няма твърдения, че ние, видите ли, сме спестявали на някого наказанията. Трима министри са наказани, на тях са съставени актове и в момента тече процес на издаване на голям брой наказателни постановления. Това не е приключило.

Мисля, че госпожа Нинова постави въпрос за доклада на звеното за вътрешен одит. Това беше за атмосферата в палата. Няма никакъв проблем докладът на звеното за вътрешен одит да бъде обсъден и да се види дали там има твърдения, че висшето ръководство на Сметната палата е оказало върху някого политически натиск. Няма такива твърдения, мога да го кажа категорично. Няма такива твърдения! Можете да попитате ръководителя на звеното за вътрешен одит, който е правил такъв доклад, дали има подобни данни и факти. Категорично не се съгласявам с тези твърдения.

Искам да обърна внимание и на още една административна промяна. Да, ние решихме да създадем една нова дирекция. Смятахме, че може би е по-добре да се създаде дирекция за Одит на средства за съответствието на средства от Европейския съюз, но после преценихме, че всъщност това е неудачна административна реорганизация и върнахме модела на четири специализирани дирекции, като одитите на средствата от Европейския съюз в момента ще се извършват в две дирекции. Една от тях е „Одити на изпълнението”, която преобладаващо извършва такива одити, както и дирекция „Одити на съответствия при финансовото управление”, тоест одитите на средства от Европейския съюз в момента се извършват в две специализирани одитни дирекции.

Искам да обърна внимание и на промените в програмата. Да, правим промени в програмата и те се извършват по решение на колегията, приети консенсусно. Така в течение на годината, особено когато Парламентът ни възложи одитни задачи, ние трябва да направим разместване и преразпределение на наличния одитен ресурс и затова някои от одитните задачи с по-нисък приоритет очевидно отпадат или се отлагат, за да изпълним волята на Парламента. Това е една от причините за промените в одитната програма. Освен това, тъй като работим на основата на оценка на риска, често се налага да вземем отношение по значими теми в обществото – правим промени, включваме задачи, които според нас имат по-висок приоритет и за това в течение на годината правим промени в одитната програма.

Нека да кажа и това, че за мен е изключително смущаващо, разбира се, Парламентът и при спазването на тези изисквания може да назначи специалисти с висока репутация и професионален стаж. Няма пречка за това, но проблемът е, че отпадат със закон високи професионални изисквания, свалят се гаранциите за качество и очевидно се наблюдава тенденция за депрофесионализация на Сметната палата. Аз се надявам този разговор да продължи в Комисията по бюджет и финанси и между първо и второ четене да бъдат направени целесъобразни промени, защото отпадането на високите професионални изисквания е много смущаващо, повтарям, въпросът не е само за одитен стаж, стаж в областта на финансовия контрол, финансите или счетоводството.

Тук, разбира се, искам да взема отношение за законопроектите, които съм внасял, видите ли, с цел да се направя на жертва.

Нека да кажа следното. Девет години съм председател на Сметната палата.