Любен Татарски

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, ние обсъждаме два законопроекта, които по принцип имат една и съща цел и тя вероятно е приемлива за всички, а именно по-справедливо, по-правилно предоставяне на остатъчната земеделска земя от Държавния и общинския поземлен фонд на хората, които реално имат нужда от нея. На всички ни е ясно, че досега начинът, по който това се правеше, не беше най-коректният. Много фирми и граждани се възползваха от пропуските в закона и получаваха тази земя, без да са собственици на животни или да притежават животновъдни ферми. Но приликите в двата закона като че ли са само дотук.

Разликата в двете предложения е в начина, по който се предлага тази земя да бъде предоставена на хората, които наистина трябва да я получат.

В единия случай законопроектът на госпожа Танева казва – да се предостави чрез търг и конкурс, по пазарна цена, определена от съответните оценители, така както е предвидено в наредбите и в закона.

В другия случай – на госпожа Бъчварова и колеги, се предлага тази земя да се дава без търг и конкурс пак на някаква пазарна цена, определена по цени, които са били валидни предходната година.

Първо, не е ясно как ще бъдат определени тези цени, на каква база. Откъде ще се вземе тази информация, след като не всички договори за наем се вписват някъде, за да знаем колко е реална тази цена?

Второ, като се раздава тази земя без търг и конкурс, как ще избегнем субективния подход? На кого ще дадем по-хубавата земя? На кого ще дадем необходимото количество земя, при положение че има и е възможно да възникнат ситуации, в които желаещите да получат такава земя са с еднакви показатели, с еднакви критерии, с еднаква оценка на потребностите? Кой ще бъде този, който ще реши на кого какво да бъде дадено?

Субективният подход е твърде силно заложен в този законопроект и това не е приемливо. Не мога да разбера защо не приложим тръжната процедура, така както е предложено в първия законопроект? Смятам, че тя е най-прозрачна и най-честна спрямо тези, които искат да получат такава земя.

По § 1 от предложения законопроект от народния представител Бъчварова лично аз също имам забележки. Смятам, че се прави едно усилие да сложим ограничение при продажбата на земя на чужди граждани, но това, което се предлага, съвсем не е достатъчно. Вариантът с продажба на фирми, регистрирани в България от три години, и сега съществува. Ние всъщност нищо не променяме. Смятам, че тези ограничения, които Вие залагате в закона, не са достатъчни, ако искаме да имаме все пак някакъв контрол и да ограничим безконтролното или некоректното придобиване на такава земя.

Смятам, че трябва да бъдат заложени и други критерии и условия, така че да не допуснем продажбата на земя на некоректни, неточни купувачи. Смятам, че такъв критерий би могъл да бъде размерът на земята, която се продава, примерно да не бъде повече от 500 дка, от 1000 дка или колкото и да е. Смятам, че законопроектът трябва да се допълни в тази посока.

И тук искам да изразя своето недоумение. При разглеждането на законопроектите в Комисията по регионална политика всички бяхме единодушни, че и двата законопроекта са добри, че трябва да се доработят, да се допълнят и да излезе един добър законопроект, който да постигне тази основна цел, която вносителите и на двата законопроекта си поставят, а именно земята да се предостави на тези, които наистина имат нужда от нея.

Не можах да разбера защо колегите от БСП и ДПС в комисията гласуваха „против” и „въздържали се” срещу законопроекта на госпожа Танева, след като в изказванията си всички бяхме единодушни и това се посочи в доклада на комисията, че сме „за” този законопроект, че и в двата варианта има какво да се доработи и е необходимо да бъде изработен един нов законопроект, който да стъпи на принципите, на целта, която е поставена и в двата законопроекта.

Ако така решаваме тези важни въпроси, прилагайки чисто партиен подход, е – няма да се получи! И остава съмнението, че и зад тези наглед добри намерения стоят користни цели! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)