Владимир Иванов

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!

Уважаема госпожо Бобева, анализирайки внимателно пазара на храни в България се установява, че той се разделя, най-общо казано, на два сегмента. От една страна мегатърговски компании, а от друга многобройни играчи с много слаба пазарна сила. За най-голямо съжаление слабите пазарни играчи са представители на българския капитал. Тържищата като основна конкурентна платформа на супермаркетите са слабо развити. За още по-голямо съжаление правителството нехае по отношение на тяхното развитие. Това е видно от досегашните действия на правителството и съответно от Вашите отговори на поставени от нас въпроси по темата.

На нашия пазар се забелязва отсъствие на други междинни платформи за дистрибуция на храни, като аукционите например, които по същество са организирани пазари и представляват платформи, на които клиентите са конкуренция и производителя е с максимално защитен интерес от страна на нелоялни действия както в конкурентен порядък, така и други от такъв тип. Това се постига чрез пазарна методология. Не е нужно да има хуманни намеси в дейността на такъв тип пазари. За съжаление в Република България отсъстват такива възможности. Винаги производителят е в конкуренция и нито един път търговският капитал не е в конкуренция, което и обуславя много неприятното положение на производителя на храни, включително пресни плодове и зеленчуци.

В Испания вариантът, който се прилага, е държавата директно да регулира и участва на пазара, като провежда свои политики чрез фактора собственост върху тържищата и съответно преки политически действия от страна на правителството. Тук, в нашата страна, и това не е така.

Така сегментиран пазарът представлява едно олигополно икономическо образование, чийто единствен продукт е една унищожителна ценова конкуренция. Като казвам унищожителна ценова конкуренция, не казвам, че ценовата конкуренция не е полезна. Тя е полезна в рамките на дадени размери. В България тези размери са ненормално големи. Негативите – българските производители на храни са принудени да произвеждат евтино и по-евтино, съответно по-некачествено и по-некачествено. Хранителната индустрия е принудена да потребява все повече добавки с несвойствен, неземеделски характер. Икономическият ефект от този тип взаимодействие се изразява в декапитализирането на конкурентоспособната хранителна индустрия, съответно декапитализирането на българското селско стопанство и в изграждането на хранително-вкусовата промишленост в зависимост от суровини.

Друг лош ефект от такъв тип действие е падането на доходите и увеличаване на безработицата. Социалният ефект се изразява в това, че силно се застрашава здравето на хората посредством консумацията на консерванти, колагенни маси...