Кирчо Атанасов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя текста на § 42.

Този § 42 се отнася за онези наши деца, които всички ние виждаме как ходят по прашните улици на България. Ежегодно това са онези, които не ходят на училище, отпадналите, както ги наричаме. За всички тези хора ние приемаме формално, че така трябва да бъде, тоест те са извън системата на образованието. Те са в нарушение на Конституцията, която казва, че до 16 години всички трябва да се обучават обаче така или иначе ние това не сме го направили.

Сега с § 42 се дава още една усилена възможност това да стане и да се подкрепи и § 12 от Закона за професионалното образование и обучение, за да може наистина за тези деца държавата да създаде такива условия, че те да бъдат привлечени към пазара на труда.

Какво правят в момента тези деца? Те завършват на 18 години, влизат в 19-тата – нямат образование, нямат професия. И къде отиват? Те отиват на онова гише за социално подпомагане и получават парите си от тези, които ние ги изработваме. И питаме тогава: тези деца не подриват ли икономическите устои на държавата? И не сме ли ние също тези виновници, които създаваме тези условия, за да може това да се случва. И докога ще продължава то?

Трябва да има наистина система, с която това нещо да се прекрати. Считам, че § 42 и точка 1, 2 и 3 дават една такава възможност, като тези деца, разбира се, ще трябва да получат и професия паралелно със своето обучение и образование, която да не бъде по-голяма от първа квалификационна степен. Това е ясно и това е записано.

Аз считам, че това са условия, които са изключително важни, особено в ал. 3, където се създават условия, че държавата специално ще отпуска средства за такъв род обучение.

И аз искам да благодаря на колегите от Комисията за образованието, които проявиха разбиране, за да може днес да имаме тази възможност да финализираме този закон. Благодаря.