Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на вътрешните работи! Моето питане е посветено на един от основните приоритети в дейността на българската полиция. Това е разследването на престъпления по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.
Струва ми се обаче, че през последната една година, през която Вие управлявате Вътрешно министерство, някак си този акцент и приоритет е подценен. Поне в публичните изяви, а и във ведомствените отчети, доколкото аз се опитвам да ги следя внимателно, както и националните съвещания, този акцент изглежда подценен и изпреварен от някои други акценти, които ми се струва, че в крайна сметка са по-малозначителни от него.
Именно по отношение на досъдебното наказателно производство трябва да има последователност, приемственост и липса на какъвто и да е реваншизъм, тъй като в крайна сметка не ползването на специални разузнава телни средства, не работата с информатори, а присъдите, постановени от българския съд, имат значение за българските граждани. А това става само, ако МВР може да осигури качествено досъдебно наказателно производство.
Отново искам да напомня, че всички европейски полиции извеждат на преден план този основен приоритет в дейността на всяка национална полиция – разследване на престъпления.
Вторият акцент, разбира се, това е охраната на обществения ред, която се символизира чрез униформената полиция. Струва ми се, че в България – това не е само по Ваше време, но ми се струва, че през последната година особено силно и необосновано се увеличи приоритетът „оперативно-издирвателна дейност“, която в известна степен трябва да бъде подчинена в крайна сметка на интересите на наказателното производство. Иначе тя се явява като самоцел.
Искам да Ви кажа, че през 2010 г., когато бях заместник-министър на вътрешните работи, осъществихме реформа, която беше оценена положително и от българската прокуратура, и от Министерството на правосъдието, разбира се, които ни съдействаха, и най-вече от служителите на МВР, и най-вече – мисля, че се почувства, от българските граждани. Тогава съвсем внимателно, постепенно, целенасочено и упорито направихме реформа – това беше месец май 2010 г., в резултат на която дадохме възможност малко повече полицейски служители, не само щатните разследващи полицаи, които бяха около 1000 на брой, да извършват поне елементарни следствени действия, най-вече оглед на местопроизшествие. Това е чл. 212, ал. 2 от НПК.
Струва ми се, че след като направихме тези подробни обучения последователно, включително и с участието на регионалните прокуратури, през 2012 г. получихме първите сериозни резултати. Искам само накратко да ги съобщя.
Освен разследващите 2000 полицаи по щат, включихме за период от две години още 6000 полицейски служители, така че общо 8000 полицейски служители да извършват следствени действия. Най-вече намалихме с 94% просрочените досъдебни производства и със 75% върнатите от прокурора. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В този аспект е и моето питане: за периода от една година на Вашето управление съществува ли изграден подробен механизъм за оценка качеството на водените от служителите на МВР досъдебни производства по правилата на НПК и ако такъв, разбира се, съществува – какви са критериите и показателите за оценка на този важен приоритет? Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Издържаме се единствено чрез малки дарения от физически лица!
Също можете да направите , както и да ни дарите по или .