Екатерина Заякова

Уважаеми господин Цонев, когато изказах становището си в Правната комисия, един от главните аргументи, които изложих, че ще гласувам „против” или „въздържал се” против този текст, е изхождането ми от основен принцип в правото – стабилността на законодателството.

В случая искате веднага да пристъпим към промяна на Наказателния кодекс въз основа на един прецедент. Вие ми възразихте, че случаят с Корпоративна търговска банка не е прецедент, че имало и други такива случаи с банките и в минали времена, но ето че и Вие сега, излагайки пред нас Вашето становище, цитирате само и единствено този случай с КТБ, което действително е прецедент. Аз обаче смятам, че и тази промяна е преждевременна, тъй като законодателството се променя, дописва тогава, когато са установени трайни изменения в обществените отношения, които следва да бъдат нормативно уредени. В случая нямаме даже окончателно решение на казуса около КТБ. Нямаме ясно формулирани изводи кое и какво се случи в тази банка и в крайна сметка как ще завърши решаването на банковата ситуация около една частна търговска банка.

От друга страна, предложеният текст създава редица опасности относно защитата на законните права и интереси на гражданите. В тази връзка Ви питам: би ли попаднал под ударите на закона гражданин, който е пострадал от банки? Има такива безброй заведени дела, с влезли в сила решения, по които е доказано, че банките упражняват нелоялна практика спрямо насрещната страна – има едностранно променяне на договори, едностранно завишаване на лихви и бяха осъдени да върнат неоснователно надвзети суми от такива граждани. Значи ли, че приемайки този състав в Наказателния кодекс, всеки гражданин, преди да докаже с влязло в сила решение правотата си, може да бъде подведен под отговорност, защото твърди пред гражданите, пред обществото: „Тази банка упражнява спрямо мен нелоялна практика. Тя ми взе пари в повече, защото незаконно вдига лихви, изменила ми е договора и така нататък?”.

Затова считам, че текстът в този си вид не може да бъде подкрепен.