Мартин Захариев

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! В контекста на разговора и дебата за българския бизнес искам с няколко думи да акцентирам вниманието Ви около неслучилото се електронно управление и електронно правителство. Наред с множеството боледуващи системи в България и в институционалността, тази още не сме я разболяли, защото не сме я създали и така вече 13 години – една твърде дълга бременност.

От 2001 г. стартира този дебат и до ден днешен електронното правителство на България е загубено в мъглата. В приказния свят на това електронно правителство, в което няма гишета, чакане, тежки административни услуги и така нататък, се говори с оптимизъм и амбиции. Обаче конкретните параметри и резултати са истински отчайващи. Съжалявам, че излезе господин премиерът. Той самият разбра, че въвеждането на електронното правителство е скъп и дълъг процес и затова днес можем да говорим само за създаването на електронни услуги. Но ние дори и това не можахме да направим.

Всъщност наистина около целия процес се е спуснала мъгла. В началото всичко изглеждаше относително просто: обществени поръчки за избор на компании, които да направят отделните модули в процеса – софтуер, идентификация, идентичност и така нататък. Нищо от това не беше подкарано.

Оказа се, че след ходене по мъките ресорното министерство стигна до много важния извод, че по отношение на електронното правителство можем да стъпим върху разработвания дълго време, включително и от Вашето правителство, нов Закон за електронно управление, което да подмени действащия от 2007 г.

Трябваше до края на 2013 г. той да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет, след като беше пуснат за обществено обсъждане.

Това, за съжаление, не се случи. Ние очаквахме в този мандат, в тези 6 месеца нещо в този процес да тръгне. Този закон дори не беше вкаран в реда на Народното събрание и не беше депозиран в Деловодството.

Електронното управление беше изведено като приоритет и през последните месеци на управлението на правителството на ГЕРБ. За съжаление, заедно вкупом ние всички сме длъжници на информационния, комуникационния и технологичен сектор, на академичната общност, на университетските среди, на студентите и участниците. Те не само искат електронно правителство, те са изкушени да работят за него, но това не се случва.

Това беше един от малкото знаци за модерност, които правителството Орешарски можеше да излъчи към обществото и бизнеса. Това беше възможност да покаже, че ние осъзнаваме света, в който живеем – свят на мрежово общество, свят на постинформационно общество, на икономика, на знания, свят, в който громим корупцията с хапче, наречено „електронно правителство”.

Технологичният свят, дами и господа, тича страхотно напред. Ние не просто изоставаме, а сме се хванали за ръчната спирачка на влака, вървим срещу технологичния свят. Един от големите шансове на малка България с тези умни млади хора, с интелигентността на академичната общност се казва електронно управление.

Уважаеми господин министър-председател, моята искрена молба към Вас е, когато заявявате в писмото си за депозиране на оставката, че ще съдействате за плавен преход към назначеното, повтарям, назначеното служебно правителство, сериозно да акцентирате върху развитието на процеса по електронното управление и електронното правителство. Огромна част от българския бизнес, академичните среди и най-вече младите хора ще Ви споменават с добро. Благодаря.