Емил Райнов

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

Уважаеми колега Иванов, паметта е хубаво нещо. Трябва да се помни! Само че до 2009 г., когато бях председател на Надзора, Законът беше друг – над Надзора, тогава се казваше Управителен съвет, имаше Контролен съвет, над Контролния съвет имаше Събрание на представителите от 36 души. Тогава Касата беше независима и обществена. Аз съм се отчитал за бюджета пред Контролния съвет, който е можел да ми спре решенията, тоест не аз, Надзорът, Управителният съвет. Най-голямата драма е била, когато е трябвало да ходим пред Събранието, представителите – тридесет и шест души, работодатели, общини, синдикати. Там хората искаха да видят къде отива бюджетът, как отива, там се приемаше бюджетът, там се отчиташе бюджетът, а не се налагаше от Министерството. Това е пряката разлика.

А, още нещо.

Председателят на Управителния съвет се избираше от управителен съвет, а не се назначаваше, ерго, преди две седмици с министерско постановление, минало на подпис в седемнадесет без пет, нали? Разбрахте ли разликата каква е? (Шум и реплики.)

По-спокойно, колежке.

Бюджетът е Вашият, на Вашето управление, на Вашия Министерски съвет, защото той идва тук, подкрепен от Министерския съвет в оставка. Отговорността е изцяло Ваша.

Колкото за д-р Павлов.

Да, бюджетът, мотивите така започват: „Гарантира пакета“.

Доктор Павлов, разходете се по провинцията, вижте хората как стоят на опашки, поговорете с колегите, които си чакат парите от Касата, надлимитните, за извършената дейност, поговорете с аптеките как си чакат парите, поговорете и тогава…

И нещо много важно. След като твърдите, че в зъболечението, в стоматологията денталните услуги всичко е прекрасно – мисля, че точно Вие сте представили онази представителна извадка, че в България до 18 години всеки един българин, всеки един юноша му липсва по един постоянен зъб. Искате ли да кажете, че с тези пари, които са в бюджета, българите са доволни от денталните услуги? Мисля, че не сте чак такъв наивник.

Колкото до колегата Абу Мелих.

Колега, промяна да. Припомням го за последен път вероятно в този парламент: за 2009 г. имаше консенсус, политически консенсус за 2009 г. В бюджета за 2009 г. се вдигна вноската от 6 на 8%. Събраха се милиард и половина резерв. Идеята беше от 2010 г. да се случи това, което Вие говорите седем години по-късно. Не се случи! Знаете какво се случи 2010 г. – резервът замина и с първоначалните блестящи идеи, с консенсуса всичко отиде… Седем години пропуснахме! За седем години положението е още по-драматично и отговорността е изцяло Ваша.