Радан Кънев

Уважаеми господин Байрактаров, това е проблемът – че с гласуването на този Закон всичко си остава същото, само се появяват отнякъде почивни понеделници. По тази причина не приемам логиката, че ако отхвърлим един закон, който оставя нещата същите, по някакъв начин пречим на промяната. Ако нещо ще се променя, то трябва да се заяви. Можем ние с Вас да внесем законопроект, да има ясна политическа воля какво искаме да се промени, а не да мишкуваме между първо и второ четене. Не смятам, че в това има логика.

Тук волята на Министерския съвет е съвсем ясно заявена. Тя е всичко да остане същото и да се добавят почивни понеделници. Тази воля на Министерския съвет следва с всички аргументи на разума да бъде отхвърлена от Народното събрание, а не приемана на първо четене, за да бъде отхвърлена на второ четене и там да бъде промушено нещо друго, та в крайна сметка никой в България да не разбере какво става.

На тези техники между първо и второ четене един от големите проблеми е, че накрая обществото не знае какво е гласувал българският парламент, нито знае кой го е предложил и носи политическата отговорност за това предложение.

Да, трябва да тръгнем от нула, а не да използваме подобни парламентарни техники.

Тук отговарям и на репликата на господин Адемов – задължително е българското трудово законодателство да бъде изцяло променено. Това трябва да бъде направено като акт на политическа воля, а не да се продължава с тези невероятни кръпки, които 30 години се лепят върху Кодекса на труда. Той изначално е създаден за други обществени отношения, обслужва друг тип икономика. Под друг тип икономика нямам предвид западащата икономика на късния соц, а напълно различна икономика и в развития капиталистически свят през 80-те години. Няма я вече тази икономика. Всички развити държави в момента правят големи усилия, за да реформират трудовото си законодателство – не само бившите социалистически страни. Това е големият дебат, в който България трябва да се включи, като имаме предвид, че нашият Кодекс на труда е значително по-остарял морално от тези, които в момента се борят да променят във Франция и Италия или успешно променят в Англия и Германия, например, между другото – почти само левоцентристки правителства, но това е отделна тема, може би поради относителният комфорт на отношенията им със синдикатите и по-лесния социален диалог, който успяват да проведат.

В една икономика, в която над 90% от работните места са създадени от динамичен малък и среден бизнес и под 10% от тези отношения, за които е правен настоящият Кодекс на труда, и тези партньори, между другото напълно нелегитимни по тази причина, които водят социалния диалог, ние имаме нужда от коренна промяна, а не да зашием още една кръпчица.