Николай Цонков

Благодаря, господин Председател.

Дами и господа народни представители! Взимам отношение по така представения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Бих искал да започна моето аргументиране с една ретроспекция защо ще се въздържим от този законопроект. През 2011 г. при първото правителство на Бойко Борисов беше направена сериозна реорганизация на Българската армия и беше въведен така наречения Единен комплект за мирно и военно време. Според мен това е една от основните причини, за да стигнем днес до така предложените промени, с които се прави опит да се решат една част от проблемите, натрупани през последните десет години, и то не само в доброволния резерв, говорейки конкретно за този законопроект, а и изцяло за Българската армия и с основния проблем, свързан с недостига на личен състав за Българската армия.

Смятам обаче, че преди да обсъждаме доброволния резерв и да решаваме проблемите, които са видими в Закона за резерва, ние трябва да се опитаме да решаваме тежкия проблем, който виждаме, че постоянно се задълбочава с некомплекта на Българската армия. Неведнъж сме казвали, че трябва да се съсредоточим върху социалните условия, да подобрим социалния пакет. Виждаме, че се работи в посока за подобряване на финансовите условия и конкретно възнагражденията на българските военнослужещи, но очевидно това не е достатъчно, за да решим недостига на личен състав за Българската армия. В този контекст разглеждаме и днешния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва.

Ще Ви припомня, че миналата година вървеше една кампания „Бъди войник“, която ние от „БСП за България“ смятаме, че не доведе до кой знае колко удовлетворителни резултати, за съжаление, не предизвика голям интерес. Не виждаме чувствително увеличение на желаещите да се запишат за военнослужещи, разбира се, предимно от младото население на България. Не е тайна, че сме в достатъчно сериозна демографска криза, да не кажа нещо по-силно, което също отчитаме, че оказва влияние на този недокомплект, който съществува и се е натрупал в Българската армия. Но не смятаме, че с действия, които не са право в целта, а са странични решения, говорейки за доброволния резерв, ние ще постигнем кой знае какви резултати. Хубаво е първо да се съсредоточим върху решаването на некомплекта в Българската армия, преди да решим доброволния резерв, който очевидно изцяло касае по-скоро желанието и осъзнаването на всеки един български гражданин – защитата на Отечеството като основно конституционно задължение. Но това е една по-голяма тема, която само маркирам.

Няма как да подкрепим подобни промени, които всъщност смятаме, че няма да доведат до нищо. По-скоро отново виждаме имитиране на дейност. Опитваме се да решаваме натрупаните проблеми, без да влизаме в дълбочина и се опитваме да се борим с последствията преди да погледнем из основа на проблемите и да търсим там решението.

Още нещо, което ни прави впечатление, е, че до края на годината би следвало да приключи Стратегическият преглед на отбраната. Това означава, че след приключването му ще знаем реалното състояние на сектор „Отбрана“, на Българската армия. И е логично и естествено, когато приключи Стратегическия преглед на базата на констатациите на проблемите, които са идентифицирани, да предложим цялостни реформи, промени в този сектор и наистина да се опитаме да започнем решаването на тези проблеми, които са се натрупали.

Ето защо смятаме, че този законопроект е преждевременно внесен. Не знам защо се бърза, лично аз нямам обяснение. Нека да припомня на всички народни представители, че Законът за резерва на въоръжените сили на Република България е приет 2012 г., тоест вече 8 години се прилага, но на практика той е неработещ. За това говори едно важно красноречиво доказателство – 13% е окомплектоването на доброволния резерв, тоест той наброява 3000 души, от които реално са заети 450 – 460, което означава, че за 8 години очевидно имаме безидейност, липса на достатъчно компетенции в част от ръководството да намери начин, по който да решат този проблем с доброволния резерв.

И пак казвам: тази структура – единна, мирна, военновременна, която беше създадена, доведе всъщност до тези резултати. Затова бих искал отново да си помислите дали това е най-правилното решение, дали това са най-правилните мерки, които да се вземат, за решаване на цялостното окомплектоване на Българската армия.

Нещо друго, което прави впечатление. Аз трудно мога да си обясня и да разбера понятието „срочна служба в доброволния резерв“, което се въвежда. Със сигурност няма да доведе до кой знае какви резултати. И една от причините е, че няма достатъчно стимули, които са заложени, за да предизвикаме, да провокираме интереса и да се запишат достатъчно резервисти, за да попълним тези 3000 бройки, които са заложени в доброволния резерв.

На второ място, необходимо е да се прецизират също така и текстовете, свързани с отношенията между държавата, Министерството на отбраната, резервистите и работодателите. Там няма достатъчно финансови и административни стимули, което означава, че тези промени, които се въвеждат, по-скоро ще бъдат отново имитация и неработещи. Резултатът ще бъде почти нулев. Казвам Ви го отсега. Дано не съм лош пророк.

Единственото, което на нас ни прави добро впечатление, е опитът да се възстанови военната подготовка и обучение в училищата в девети и десети клас, но там също трябва да се прецизират текстовете. Хубаво е да се наблегне в тази посока, за да създадем по-траен интерес в подрастващите, в младите и от млади още в училищата да успяваме все пак да набираме потенциални военнослужещи.

Друг проблем, който в момента според нас съществува, е функционирането на Централното военно окръжие, но проблемът не е дали има една юридическа правосубектност, а в самия начин на работа, защото Централното военно окръжие не е реорганизирано, за да работи в условия на професионална армия, което има значение в случая, когато говорим за набиране и на резервисти.

Не бих искал да задавам въпроси, а и няма кой тук да отговори от Министерството на отбраната дали имаме и налична, достоверна, актуална информация за всички, които са резервисти и в запаса, защото това също е голям проблем, а не виждам в този законопроект по никакъв начин да се отваря дори тази тема и да се работи в тази посока.

След всички тези аргументи, които изложих, отново казвам, че ние от „БСП за България“ ще се въздържим, няма да подкрепим на първо четене така предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Добър опит, заигравате се малко дори с патриотични теми, но тези промени няма да сработят. Благодаря Ви.