Николай Иванов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът започна по този параграф. Ние също от неформалната група на прогресивните социалисти имаме предложение новосъздадената ал. 2 в чл. 146 да отпадне. Част от аргументите вече ги чухме.

Предвидената възможност чрез колективно трудово договаряне да бъде двойно увеличена възможността за извънреден труд е категорично неприемлива. Трудовото законодателство на Република България като на всяка модерна, прогресивна и съвременна държава прогласява забраната на извънредния труд, като неговото полагане се допуска в точно и императивно определени случаи.

Не мога да приема аргументите на Министерството на труда и социалната политика като вносители, че това е в интерес, освен на работодателите, и на работниците. Всъщност истината е следната: въпреки необходимото съгласие на работниците и служителите за такъв допълнителен, двойно увеличен извънреден труд, предвиден като възможност в промените в Кодекса на труда, това винаги е резултат от ниската цена на труда и е за сметка на здравето и пълноценната им почивка. Това е ясно на всички. Всякакви аргументи в обратна посока, че, виждате ли, това съгласие, ако не бъде дадено, няма да се получи такава възможност на работодателя, е недопустимо, защото в крайна сметка е ясно, че работещите и служителите ще бъдат принудени от ниската цена на труда, от тежките битови и социално-икономически условия, в които живеят, да приемат такава възможност само и само да получават допълнително възнаграждение.

Затова и с тези аргументи не приемаме предвидената възможност за двойно увеличаване на извънредния труд. Призоваваме всички народни представители да подкрепят нашето предложение този текст в Законопроекта да отпадне. Благодаря Ви.