Павел Шопов

Благодаря Ви, господин Председател.

Тук много пъти се зададе риторично въпросът: защо, защо, защо, защо се налага, защо се прави? Говори се за вакханалията, за законодателната вакханалия в здравеопазването. Аз ще се опитам да дам един по-общ политически отговор. Той е екзистенциален, изобщо за политиката, за управляващите и за това кой къде се намира в това, за което приказваме, за което говорим.

Уважаеми колеги, някъде през 70-те години излезе една книга, която предизвика буря – „Законът на Паркинсон“ се казваше тя, която описваше как – не ставаше въпрос само за социалистическите администрации, а изобщо за администрациите се раздуват щатовете до неимоверност. Какви са причините? Какъв е генезисът? Какви са целите? Никое общество не прави изключение. Книгата наистина беше гениална и можем да пренесем нещата в днешно време.

Към 2005 г., когато „Атака“ излезе на политическата сцена, изброявахме около 130 институции, комисии, ведомства, които бяха съпътстващи, за някои от които не можехме да обясним съществуването и какви бяха функциите им. Всяка една политическа сила, идвайки тук, в програмите си поема задължение в обществото да намали административната тежест – става точно обратното. След вече 10 – 11 години управление на ГЕРБ стигаме до пълно припокриване на това, за което говори „Законът на Паркинсон“, с това, което се случва днес. Това са обясненията.

Обясненията са, че колкото и да се кълнат от ГЕРБ, както е ставало преди това, че ще намалят административната тежест – става точно обратното.