Милко Недялков

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Цацаров! Днес обсъждаме Доклада за едногодишната дейност на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за трети път в тази пленарна зала, в мандата на този парламент – този парламент, който прие и новия закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Докладът е направен по Закона. За разлика от предните два доклада той съдържа в себе си данни, които могат да послужат за един по-нататъшен анализ. Няма да повтарям голяма част от тези данни, но ще се спра на някои акценти, които говорят оттук нататък какво да се предприеме, защото горе-долу ситуацията в България сега е такава, че едва ли не борбата с корупцията става една много прилична на борбата с епидемията, която съществува сега в България. Основният извод е, като че ли трябва да свикнем да живеем както с вируса, така и с корупцията в тази страна.

Първо, за превенцията на корупцията. Колкото и да изглежда съществен дял от работата на Комисията, по данните на самия доклад, само 2% от решенията през миналата година са били по превенция на корупцията. Само 2%, което означава, че тук акцентът трябва да бъде някак си по-друг. В Доклада липсва именно анализ. Тези 22 закона, внесени от Министерския съвет, които са били подложени на процедурата за съответствие, за корупционен риск – какъв е анализът на тези 22 закона? Също така и на другите действия по превенцията на корупцията както в учрежденията, така и както си е позволила Комисията, да направи анализ на една нормативна база, която е подзаконова нормативна база, накъде трябва да се разширява дейността? Затова призовавам в следващите доклади на Комисията да има анализ на типа на направените препоръки. В какво се крие корупционният риск от тези направени препоръки – 62% от тях са приети в 22 закона, внесени от Министерския съвет? В кои сфери е корупционният риск? Нещо много съществено!

Публичният регистър, с който са се занимавали 2% и половина от решенията на Комисията. Там анализът говори, че нараства броят на неподадените декларации или неподадените в срок декларации, което говори за нещо много съществено – хората, които са задължени да подават декларации, това е политическият елит на България, това е управлението на България, като че ли счита подаването на декларациите за не толкова съществена част, въпреки че там административните нарушения, които е установила Комисията, са нараснали. И въпреки това ръстът на неподалите декларации и неподалите в срок декларации расте!

Конфликтът на интереси – една от съществените дейности на Комисията. Възразих в предни свои изказвания, че може би конфликтът на интереси не трябваше да влиза в дейността на комисиите, а да остане с отделен закон, по друг начин да се установява, защото Комисията не оказва никакво влияние на публичността на декларациите за конфликт на интереси, които са в общините, в областните администрации и в другите държавни структури. Там хората нямат тази публичност. Те не знаят техните управници какви декларации са подали за конфликт на интереси.

Тук е интересен фактът, че са нараснали глобите за установяване на конфликт на интереси, което може да се приветства в дейността на Комисията. Те са нараснали, доколкото помня числата, около три пъти.

Противодействието на корупцията е друга съществена част от дейността на Комисията, чийто Доклад разглеждаме. Четиринадесет цяло и половина от нейните решения са в противодействие на корупцията. Тук констатираме намаляване на прокурорските преписки, които са дадени към Комисията за противодействие на корупцията. Пораснали са решенията за оперативно взаимодействие, но липсва анализ на типа корупционни практики, които открива Комисията като фактор в противодействие на корупцията. Какви са те, за да може оттук да се направи анализ как по-нататък да се действа? Няма никакви акценти. Особено липсва акцентът за противодействие на корупцията в обществените поръчки и при усвояването на огромен публичен ресурс – нещо, което е наблюдавано и от Европейския съюз, и от неговите съответни структури.

Трябва да се търси също така и ефективност в отнемането на имуществото, защото това са близо 65% от решенията на Комисията.

Беше изтъкнат фактът, че до миналата година Комисията работи по три закона, два от които са отменени, за отнемане на имуществото. Тя работи по Закона за гражданската конфискация, като тази година с определение на съда и на европейските институции се даде картбланш на Комисията да действа – три милиарда и половина претендирано имущество по 690 дела. Огромна цифра! И тя се изтъква, едва ли не, като заслуга само на тази комисия. Това са дела отпреди, това са дела, които Комисията претендира пред съдебните органи, но фунията е твърде голяма – три милиарда и половина претендирано имущество, миналата година признати искове за 12 милиона и две десети. Като го изчислите като процент, през миналата година Комисията е успяла да реализира искове за 0,35% – 35 части от процента! Отхвърлени са искове за 7,5 млн. лв., които спрямо делата, които са свършили – 12,2 осъществено имущество, признати искове, 7,5 отхвърлено имущество, е една ефективност на Комисията от около 60 и няколко процента.

И още едно нещо като говоря за ефективност, ефективността от реализацията на отнетото имущество – това са парични средства, акции, дялове, материално имущество. Тук се забелязва тенденцията за обезценяване на имуществото, което е отнето до края, до неговата реализация, което говори за един сериозен коефициент на редукция на средствата, които са претендирани, отнети и най-накрая реализирани.

Неслучайно е време да се запитаме защо отново в различните класации България е на последното място в Европейския съюз по ниво на справяне с корупцията? Това показват резултатите от независимите международни изследвания, и то направени по различни начини и пътища. Според последното проучване, излязло преди месец, България е на последно място в Европа с индекс на борба с корупцията – 44, което е под 50 и се счита за твърде незадоволително. В света сме на 69-о място и сме се придвижили леко напред.

Използвам моето сравнение в началото: докато с ваксинацията сме на последно място, ако сега си дадем усилия, може да минем на предпоследно, пред парламента стои въпросът, какво трябва да се направи, че вече да не сме на последно място, а да минем по-напред в тези класации.

Благодарейки за Вашето внимание, пожелавам ползотворна работа на българския парламент в сферата с противодействие на корупцията. Благодаря Ви за вниманието.