Георги Михайлов

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаема професор Сербезова, уважаеми колеги! Аз ще се възползвам, надявам се, напълно от времето, което ни предоставя регламентът. Даже видях, че някои от колегите го пресрочиха няколко пъти. Може и на мен да ми се случи това, но мисля, че има известен смисъл, независимо от това, че нашата парламентарна група, както Ви сподели, госпожо Министър, гласува против, но така или иначе темата тръгна да върви в късния следобед в българския парламент, при интерес тука от 30 човека – не знам какъв е интересът в ефир, надявам се, да е по-голям.

Тук един от колегите – не искам след това да има лични обяснения, затова няма да цитирам имена, говори за това, че тази тема е в обществото. Да, тя е в обществото вече две години – двадесет и четири месеца, поради няколко причини. Аз няма да влизам в това. Абсолютно прави са тези, които казват, че от тази трибуна се говори политически по всички теми, които засягат българската нация, защото това са политики, които се провеждат, но и Вие сте права, че когато нещо извратено се политизира и се използва за политически цели, както Националният център по обществено здраве заяви в своя доклад миналата година, че решенията, които са взимани по отношение на ковид пандемията, са предимно политически и грешни, а не експертни, каквито е трябвало да бъдат взимани, резултатите от тези решения водят до печален ефект върху състоянието на нацията.

И за да не влизам в това, да не говоря също тук, че ковидът не е просто грипче – грипът е много сериозно заболяване, пак няма да говоря с имена, че ще се втурне някой да дава лични обяснения – много сериозно заболяване, но то не е особено опасно заболяване, каквото особено опасно заболяване не е и ковидът, и затова сега следващият ЗИД, който ще вкараме в Народното събрание още другата седмица, е да го махнем най-накрая от мястото до ебола, чума, холера – тук виждам, че се усмихва професор Чорбанов – където не му е мястото и където го вкара една политическа партия с взлом, с апломб по-миналата година. Тука въпреки нашата съпротива – отчаяна тогава, те говореха такива неща, които сега ми е неудобно тук да ги цитирам, въпреки че някои от тях са в тази зала и са били инициатори на тази непрофесионална проява тогава и това смесване на понятия в медицината и обличането му в законотворчество, което доведе до много сериозни последствия за българската нация.

Но понеже тук завършваме един двугодишен период на оценка, аз мога да поздравя Министерството на здравеопазването за прагматичния план, който си е направило. Вярно е, че той не почива изцяло на епидемични критерии, но е вярно, че почива на клинични критерии, които са най-важните за натоварването на системата –това, от което се интересува Министерството на здравеопазването, това, от което се интересуват българските лекари, е да не се натовари системата, както тя беше пренатоварена. А епидемиологията на такива инфекции, които не са особено опасни, е кристално ясна за тези, които са се интересували и които разбират нещичко от инфекциозни болести. Има айсберг на заболеваемостта – видимият е отгоре на повърхността, на който са хората, които са позитивирани. Затова и тези въпроси аз малко по-късно ще ги засегна: има ли смисъл от тези изследвания, дали трябва да има направления?

Уважаеми колеги народни представители, които не сте лекари, от 100 години грип на Земята някой от Вас да се е изследвал специфично за грип последните 20 години? Аз такъв от между Вас не познавам. Не познавам! (Реплика от народния представител Асен Балтов: „Има.“) Може би има някои. Да – има. Всякакви хора има, разбира се, тук от залата, естествено, любезно ми подвикват. Има всякакви хора, но това просто не е реалистично. За такъв вид инфекции, които не са особено опасни, това не е реалистично. И всичко това вече налага да кажем основните пет ракурса на ковид инфекцията.

Първият е безспорно медицински, госпожо Министър. И този медицински ракурс изисква – тук в зала много пъти се каза и колко си драхме ризите тук последните шест месеца и за зеления сертификат, и за какво ли не още по отношение на ковид инфекцията, да се разбере тази инфекция – каква е нейната контагиозност; каква е нейната токсичност; респиративност; смъртност и каква е нейната значимост в цялостната патология, която върви сред нацията.

Видя се още в първите месеци, независимо от провикванията, че идва чумата на XXI век. Тези, които са по-малки, не си спомнят, аз обаче си спомням, когато се появи СПИН-ът. Спомняте ли си какво чудо беше – тези, които са преживели това нещо преди 30 години? Тогава всички умираха от страх, особено лекарите, че всеки едва ли не е контактен на СПИН и всеки момент ще излезе неговата клинична картина, която е забавена с няколко месеца или с няколко години. Оказа се, че нито СПИН-ът, нито ковидът са чумата на XX и XXI век респективно. И с времето през 24 месеца се оформи напълно медицинската картина на тази респираторна инфекция.

И тук има две неща, към които е длъжна съвременната медицина. И едното от тях се казва, професор Чорбанов, и смея да кажа името, защото смятам, че няма да иска лично обяснение, той е абсолютно прав. Не трябва да се бърка понятието „позитивен“ с „болен“. Това се две съвсем различни неща и подклаждането на напрежението в обществото сега, че видите ли, има толкова позитивни, не означава, че те са болни, защото тези, които се занимават с инфекциозни болести – инфекционисти, епидемиолози, ни казаха вече през тези 24 месеца. И ние го казахме и от трибуната в залата, че този вариант, който сега върви, е осем пъти по-малко токсичен от първия Ухански вариант. Това е истината! И че смъртността на тази инфекция е сравнима с тази на грипа. Това е по отношение на единия медицински ракурс.

Вторият медицински ракурс това е предпазването, профилактиката и предпазването от тази инфекция, когато тя се е появила. Създадени бяха ваксини, минаха по всички пътища на нормалното узаконяване. И тук аз не искам да коментирам какви съмнения е имало за отношенията със СЗО към България. Това са съвсем конспиративни в кавички теории, но тези ваксини изминаха своето изпитание, те бяха легализирани в света по един нормален начин, ускорено нормален начин – има такъв начин. Който не се занимавал с клинични проучвания, той не го познава.

Второто нещо. Бяха създадени вече и е на път да излязат, да се легализират медикаменти за лечението на тази вирусна инфекция. Тоест това обхваща двете важни медицински страни.

Но второто нещо, което искам да кажа и за което обърна внимание навремето една от групите, и аз се съгласих тогава с тях – това е, че световната медицина е в дълг към човечеството, за да каже дали всички хора, които бяха обявени за починали от ковид, са всъщност починали от ковид или починали с ковид, тъй като нивото на аутопсионните изследвания, които единствено могат да верифицират причината за смъртта, единствено те от чисто медицинска гледна точка, в света е катастрофално спаднало последните 25 години – това го знае всеки лекар – по много причини от законово естество. Тоест оттук нататък определението за болен и починал от ковид е дълг на всяка медицина – българска, не искам да изреждам други нации, но на българската медицина е дълг към нацията, за да може хората действително да разберат, че световната медицина се е борила с тази инфекция, намерила е пътища за нейното ограничаване, намерила е пътища за нейната профилактика, но е намерила и нейното място в тези патологии. Тя не го преувеличава, не го слага, за да се изкара някой или някоя група от хора спасители на нацията, каквито опити имаше тук през последните 24 месеца.

Вторият голям ракурс е моралният.