Аз нямах намерение да се изказвам по този технически Законопроект, който урежда една празнина в Закона, но понеже тук в края на живота на този парламент избликнаха много приказки за надпартиен консенсус, искам да припомня на тези, които говорят за това, че в Четиридесет и четвъртото народно събрание, което имаше четиригодишен живот, пълен парламентарен живот, бяха извършени толкова много бели, включително и в Закона за лекарствените средства. Тези, които не са били в залата тогава, не си спомнят, че тогава поставихме и въпроса, който доктор Адемов постави, че за една майка на дете, което е на 17 години и 9 месеца, и на 18 години и 1 ден, или на 10 месеца няма голямо значение какво е решил Законът, когато детето ѝ загива.
Поставихме и много други въпроси и говорихме за надпартийния консенсус, така че сега, в края на този парламент да тръбим за надпартиен консенсус, разбира се, че в здравеопазването е необходимо да има такъв консенсус, но той налага продължителни контакти от всички страни, не налага само помпозност в изказванията, а слагане на прът в колелата, когато става дума за законотворчество, и затова нека да не продължаваме с тези празни приказки, а да гласуваме Законопроекта на първо и второ четене, да свършим работа.
Между другото, тази грешка е заложена в Закона за лекарствените средства точно в Четиридесет и четвъртото народно събрание и точно от ГЕРБ, и тогава имахме много тежка дискусия, много тежка дискусия, но никой тогава не чу нашите аргументи, сега ще говорим за надпартиен консенсус. Благодаря Ви, господин Председател.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: