Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да информирам първо Народното събрание, че четиримата колеги от нашата парламентарна група вече са заявили в Деловодството на Народното събрание, че искат да напуснат ръководството на съответните постоянни парламентарни комисии.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес заставам пред Вас не да защитавам позицията председател на Комисията по демографската политика, децата и семейството. Знам, че право на управляващите е да упражняват властта, в това число и да определят ръководството на постоянните комисии така, както сметнат за добре. Не съм имал и нямам детска мечта да стана някога председател на постоянна комисия. По силата на редица обстоятелства, в това число и конюнктурни, вече съм бил в четири Народни събрания с пълен мандат председател на една от най-тежките комисии. За сегашното пето председателство мога да кажа, че трудно, с много резерви приех това предизвикателство.
Ще кажете: какво пък този ни занимава със себе са?
Правя това изказване не защото търся някаква подкрепа. Знам, че политическата бухалка на управляващото мнозинство твърдо е решила да продължи наказателната акция срещу членовете на нашата парламентарна група. Няма да се спирам на причините, те са до болка известни. Важното е да се опитам да запазя достойнството, честта, професионализма и експертизата, които натрупах през последните години.
Уважаеми дами и господа! Бил съм свидетел на много и разнообразни издевателства над политически опоненти. Усещането за самодостатъчност на всички управляващи по правило винаги завършва по един и същ начин и никога в полза на този, който е решил, че: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ – цитат, край на цитата.
Демократичният процес предполага споделяне на отговорност, сериозен тест за всички управляващи – по какъв начин упражняваш властта и готов ли си да потърсиш интелигентни решения за споделяне. В противен случай, когато искаш цялата власт, рискуваш много бър зо да се вземеш на сериозно и смяташ опозицията за враг, с който можеш да се подиграваш.
Какво да се прави? Базовите политически дефицити понякога водят до интелектуална нищета, която много често бързо преминава в усещане за безнаказаност и безпощадна, безпардонна агресия на посредствеността. Днес този безпрецедентен акт на Петдесет и първото народно събрание гали ухото на управляващото мнозинство безпощадно и грубо, натискайки най-нежните и изтънчени струни на човешкото достойнство и чест.
Уважаеми колеги, между трудно подарената и непоискана власт и достойнството аз избирам честта и достойнството на свободния човек. За мен беше чест! (Ръкопляскания от ДПС – ДПС.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Издържаме се единствено чрез малки дарения от физически лица!
Също можете да направите , както и да ни дарите по или .