Хасан Адемов

Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз се радвам, че през последните години, включително и на днешното заседание, така нареченият надпартиен консенсус се налага като начин на поведение. Но това, което искам да добавя към надпартийния консенсус, е, че трябва да има и експертен консенсус. Защото без експертен консенсус трудно можем да стигнем до решението, което очакват колегите от Инициативния комитет „Бъдеще в България“.

Защо казвам всичко това? Защото, от една страна, наблюдаваме предложения, които са по линия на утвърждаване на колективното трудово договаряне. Да, това е казано в Директивата на Европейския съюз, свързана с минималните работни заплати и със стимулиране на колективното трудово договаряне. Това, от една страна.

Но нека да припомним, че последният колективен трудов договор, който е сключен, изтече месец април 2020 г. И ако стъпим на това, което казва колективният трудов договор – преди малко професор Ангелов каза, че увеличението на средната работна заплата е с около 800 лв., означава, че пак трудно ще достигнем онези нива, които очакват специализиращите лекари в България.

От друга страна, има предложения, които са свързани със засилване на държавната намеса във финансирането на системата на здравеопазването. Нещо, което кореспондира и се доближава в опасна близост с бюджетното финансиране. Защото по дефиниция държавата определя работните заплати в администрацията и в бюджетния сектор. Определянето на заплатите във всеки един друг сектор влиза в противоречие с разбирането за определяне на цената на труда в зависимост от търсене и предлагане. Това според мен е изключително важно, защото всеки опит за намеса на държавата при определянето на заплатите изкривява по един или друг начин пазара на труда.

И сега, каква е основната причина да стигнем до тази ситуация? Какъв е генезисът на проблема? Откъде тръгва този проблем? Защо има такова огромно разминаване между заплатите на специализиращите лекари, от една страна, на специалистите, които работят в лечените заведения? Откъде идва този проблем?

Според мен има няколко причини, които водят до тази ситуация, в която се намираме в момента, и ако не анализираме причините, които са довели до тази ситуация, трудно можем да намерим адекватното решение. Дали то ще бъде консенсусно, експертно, финансово и така нататък? Според нас, ако не кажем какви са причините за възникването на този проблем, трудно ще можем да намерим решение. Защото, ако тази година или догодина трябват 1 милиард или 2 милиарда, следващата година ще трябват 3, 4 и така нататък. Тоест държавата ли винаги ще казва как да се определя заплатата? Това е един от важните въпроси.

На следващото място. Вижте какви изисквания има в така наречените медицински стандарти – има изискване за брой на лекари със специалност на основен трудов договор 8 часа, за да може да се изпълнява алгоритъмът по клиничната пътека съгласно изискванията на Националния рамков договор. С други думи казано, какво означава това? За да може да получава високодоходни клинични пътеки, пари от високодоходни пътеки, трябва да има по-високо ниво на компетентност, което означава, че началникът на отделението трябва да назначи 5, 8, или 12 специалисти, които изчерпват, на практика, фонд „Работна заплата“, и не остава нищо за специализиращите лекари.

Има промени от 2021 г. в Наредбата за специализация на лекарите в системата на здравеопазването, където е казано, че тези стандарти не са задължителни. Нещо повече! В Закона за лечебните заведения има текст, който казва, че началникът на отделението е този, който трябва да има призната клинична специалност, а в зависимост от обема, от сложността на извършваната дейност началникът на отделението е в правото си да назначава двама, трима, петима – колкото сметне за необходимо, според това, което е изискването.

Защото в момента какво се получава? За да има по-високо ниво на компетентност, респективно повече приходи по клинични пътеки, назначават се повече специалисти – фонд „Работна заплата“ отива за техните заплати. За специализиращите лекари – каквото остане. Това е една от причините. Тоест в Националния рамков договор алгоритъмът за изпълнение на клиничните пътеки включва тези стандарти, които, ако се спазват, както е по Наредба № 1, тоест както е по Наредбата за стандартите, няма да се стигне до тази ситуация.

На следващо място. В националните рамкови договори например специализиращите лекари не влизат в изпълнението на клиничните пътеки. Тоест те работят в съответната клиника, в съответното отделение, но не влизат при изпълнението на клиничните пътеки, респективно не влизат в разпределението на средствата по клинични пътеки. Ето още една причина, която води до това изкривяване, до това огромно разминаване между заплащането на специалистите и на младите лекари. Ако това нещо се премахне, а то е премахнато в Наредба № 1 – в 2021 г. в Наредба № 1 е премахнато, казано е, че специализиращите лекари могат да участват при изпълнението на клинични пътеки – ако това нещо се случи, означава, че те ще имат възможност да участват в разпределението на финансовия ресурс от клиничните пътеки.

Ето това са две възможности, които променят начина на финансиране, а не да очакват единствено и само държавата да се намеси в образуването на основната заплата на специализиращите лекари.

На следващо място, за специализиращите лекари в Наредбата е казано, ако не бъркам – в чл. 40, че по време на теоретичната подготовка на обучението от бюджета на Министерството на здравеопазването могат да получават възнаграждение в рамките на 2,5 минимални работни заплати. Това означава, че има още един допълнителен механизъм, макар и в краткото време на обучение, да получават по този начин допълнителни средства.

Ако казвам всичко това – според мен това е изключително важно, за да може структурата на финансиране, източниците на финансиране на специализиращите лекари да бъдат по клинични пътеки, да не се налага толкова огромен ресурс да влиза допълнително в системата, от една страна, и от друга страна, да има по-справедливо разпределение на финансовия ресурс в системата.

На последно място, това, което искам да кажа, е, че увеличението на парите за нощен труд, увеличението на парите за професионална квалификация е изключително важно. И аз много се радвам, че във всички проекти това увеличение е консенсусно прието, и се надявам на второ четене да бъде прието и в пленарна зала.

Казах всичко това с надеждата да се опитам да помогна в дискусията как да бъдат решени структурните проблеми в системата на здравеопазването от гледна точка на възможностите за финансиране на специализиращите лекари.

А иначе, ако започнем да сравняваме с европейските страни, аз мога да Ви кажа един пример: във Великобритания например е около 7 – 8 хиляди, преведено на български – 38 – 40 хил. паунда получава един специализиращ лекар. Около 7 – 8 хиляди! Трудно можем да се сравняваме с другите държави. Въпросът е да направим всичко възможно да постигнем онези нива, за които настояват в момента специализиращи лекари.

А що се отнася, професор Ангелов, до колективните трудови договори, вижте, в момента работодатели и синдикати – национално представени, трудно могат да се съгласят да седнат на масата да преговарят. И Вие сте дали възможност с увеличаването на средната работа заплата.

Но има още една опция. Ако се приеме национален рамков договор на национално ниво, министърът на труда и социалната политика има право да разпростре в целия бранш, независимо от това, че отделните лечебни заведения не са приели колективния трудов договор. Затова, ако тръгнем по линията на това – да се обединим колективното трудово договаряне да решава въпроса, по този начин министърът на труда и социалната политика може да влезе в тази дискусия, за да разпростре изпълнението на колективния трудов договор, и тогава той вече е задължителен за всички лечебни заведения. (Реплика на народния представител Костадин Ангелов: „Ако се приеме Законопроектът за лечебните заведения, той пак става задължителен“.)