Хасан Адемов

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! По начина, по който върви тази дискусия, оставам с впечатлението, че желания и налагания през последните години така наречен надпартиен консенсус в сферата на здравеопазването е подложен на сериозни изпитания.

Тук основният въпрос е не да виним този или онзи, тук според мен основният въпрос е да дадем отговор на въпроса: защо Народното събрание приема с мнозинство предложените от управляващите, които и да са те, лимити, а Конституционният съд ги отменя? Това е основният въпрос: защо Конституционният съд отменя приетите от Народното събрание законодателни текстове?

И аз искам да свържа тази тема с ветото на президента, с всичко това, което беше казано в тази зала по отношение на това дали се нарушава достъпът до здравеопазване. Очевидно е, че достъпът не се нарушава, но се нарушава още едно нещо, което е казано в Закона за здравното осигуряване – своевременното оказване на медицинска помощ. Защото очевидно е, че има възможност, когато едно лечебно заведение е изчерпало лимита и обема за оказване на медицинска помощ, пациентът да може да отиде в друго лечебно заведение, където има възможност да получи такава помощ. Другият начин е лечебното заведение да трупа задължения. Третият начин е да има листа на чакащи, каквато, за радост, все още в България няма.

Но, според мене решението на въпроса е в друга светлина. По друг начин трябва да бъде решен този въпрос с лимита. Кой например определя цените на клиничните пътеки? Има ли методика за определяне на цените на клиничните пътеки? (Реплики.)

Господин професор Ангелов, заплатите се определят с вътрешните правила в лечебните заведения, а не със закон. Със закон се определят заплатите само в публичната администрация. Заплатите в лечебните заведения се определят съгласно вътрешните правила за определяне на работната заплата.