Васил Пандов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В дискусията много неща се споменаха от различните преждеговоривши, донякъде проблемът беше изчерпан.

Аз искам да се спра на няколко елемента. В становището за ветото на вносителя от тази трибуна бяха изчетени едни дълги цитати от практиката на Конституционния съд. На първо място, искам да попитам: защо нямаше никакви мотиви, когато беше направено това предложение? Как беше направено то? То беше направено на един хвърчащ лист като редакционна поправка без никакви мотиви, без оценка на въздействието, без финансови разчети, без нищо, в абсолютно нарушение на Правилника. Да, в Комисията гласува мнозинството, че е допустимо това предложение, но реално погледнато то е в нарушение на Правилника, защото гласовете на мнозинството не санират проблема с Правилника.

Всичката тази практика на Конституционния съд, която беше изчетена от трибуната, написана от юристи на Комисията или от юристи на Министерство на здравеопазването, е един доста слаб юридически опит да бъде аргументирано това, което се случва, което е в противоречие с Конституцията. Защо? Вече няколко души казаха, че всичките тези цитати и пасажи от решения на Конституционния съд не са нещо ново за Конституционния съд. Мислите ли, че миналата година, когато Конституционният съд отмени лимитите, той не е познавал собствената си практика – според вносителите? Тоест той не е могъл да прочете всичките собствени решения, които днес тук бяха подробно цитирани, което беше абсолютна загуба на парламентарно време. Всъщност то не беше загуба на парламентарно време, беше опит да се мотивира нещо, което Конституционният съд е отхвърлил, защото той познава собствената си практика и миналата година посочи, че всичко това, което беше изчетено и в комисии, и тук, вече не е относимо.

Един от мотивите на вносителите, който беше също прочетен от трибуната днес, е, че ако пациентът се обърне към лечебно заведение, което е с изчерпан лимит, той може да отиде в друго и няма да му бъде отказан достъп. Да, но според мотивите на Конституционния съд от миналата година, това е точно примерът за отказ на достъп до лечебно заведение. Тоест Конституционният съд каза в прав текст: не може да принуждавате пациента да смени лечебното заведение, защото на това лечебно заведение му е изчерпан лимитът.

Това, което днес тук беше подробно обосновано – защо не е в противоречие с решението на Конституционния съд, а то е в очевидно противоречие.

На следващо място. Говореше се тук кой наказва лечебните заведения. Всъщност това, което стана ясно, е, че лимитите, ако говорим за някакво наказание, ги наказват. Точно това, което в момента се подържа. Всъщност този законопроект беше спуснат от Министерството на финансите, да си кажем истината, като една кризисна мярка да се ограничи дефицитът и да се прехвърли в следващата година. Всъщност това, което се предлага с настоящия текст, той е толкова бих казал юридически калпав, че всички болници знаят, вече има ред за конституционна жалба, всеки един съд може да сезира Конституционния съд и те знаят, че вече има, така да го кажем бърза писта, по която Конституционният съд ще разгледа този текст. Аз го казах и още при приемането на закона – че първото дело, което бъде заведено от болница, всеки един съд може да сезира Конституционния съд. Тоест не е толкова далече моментът, когато ще бъде отменен вероятно този текст.

И тук бих казал една разлика с начина, по който се разглежда, защото днеска се намеси и темата за възнагражденията на медицинските специалисти, младите лекари и сестрите. Искам да покажа една разлика как се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание по волята на управляващите. Когато става дума за кризисно и вероятно противоконституционно изменение на Закона, е възможно то да бъде изчетено на хвърчащ лист, да няма становище от никой, нито една организация на болници да не е запозната. Съсловните организации пред мен дойдоха да питат разтревожени: ама какво се случва в момента?! Тоест никой не знае и е прието в нарушение на изискването на Конституцията да има две четения, когато се приема. Тук има много хора с богат парламентарен опит и знаят, че Конституцията изисква две четения и дебати.

За сравнение, какво става със законопроекта на младите лекари? Там подхождаме по обратния начин. Един месец измина, откакто се проведе кръглата маса – почти един месец, в Народното събрание. През това време можеше по същата логика и без да се нарушава така фрапантно Правилникът да се направят две четения, да има финансови анализи, които не са толкова трудни, и да се приеме, както обеща от тази трибуна вицепремиерът, Законопроектът за лечебните заведения. Тоест това, което искам да кажа накрая, е, че начинът, по който се прилага Правилникът, защото тук днес управляващите говориха за политическо лицемерие и за политическа мимикрия, всъщност начинът, по който ние прилагаме Правилника тези няколко седмици, е политическо лицемерие. Благодаря.