Димчо Димчев

Господин Гаджев, аз бих бил много доволен, ако ми покажете всъщност къде в Конституцията е уредено Върховното главно командване, защото аз примерно го чета в чл. 114, ал. 3, където е изброено кои министерства включва: включва министър-председателя, включва министъра на отбраната, МРРБ, транспорта и така, да не ги изреждам.

А иначе това, което казвате, пак казвам, не е уредено – не са прецизирани самите текстове и самата дефиниция на тези думи за това възпиране. Аз лично го приемам и като превантивен удар – това също може да означава, а ако се вземе решение за превантивен удар, тогава вече говорим за война.

Относно това, което господин Чорбов каза. Да, съгласен съм, господин Чорбов, прав сте, но между другото, само да спомена, че в чл. 56 – „възпиране“ се говори точно в мирно време, защото, естествено, тук не говорим, че този законопроект може явно и сигурно да покаже как примерно нашето министерство – или Върховно главно командване, ще влезе във война с дадена държава, то трябва да стане бавно, стъпка по стъпка. И съответно, когато имаме възпиране, аз го обясних в примера, решенията там се вземат от другото главно командване – това на НАТО, това на съюзническите сили. Да не говорим, че тук вече говорим и за страни от Европейския съюз, тоест аз не знам какво би станало, ако, да речем, утре, не дай си Боже, има наистина някакъв проблем между страни, които са – едните са от страната на НАТО, другите са от страната на Европейския съюз, тогава чия страна ще вземем и с кое точно командване ще координираме нашата стратегия и операции.

Между другото, пак ще се върна на това възпиране. На последната делегация на НАТО, господин Гаджев – всъщност господин Байрам беше тогава до мен, дано той да си спомни, аз попитах защо НАТО е забравило пътя на дипломацията, защото дипломацията – това са именно средства, които трябва да служат като възпиране. Тогава отговорът, ако си спомняте, беше такъв: „НАТО не се е отказало от пътя на дипломацията, но да не забравяме, че все пак това е военен съюз.“

И последно, искам да попитам опозиционните партии ВЕЛИЧИЕ и МЕЧ – аз даже не ги виждам… А, не, всъщност има няколко представители, радваме се, че все пак сте в залата няколко души. Искам да вземете отношение по този законопроект, защото той е, меко казано, дискусионен. А това, което гласувахте – за мен, прощавайте, не сте никаква опозиция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)