Хасан Адемов

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Стефановски, уважаеми колеги от Министерството на здравеопазването! Аз искам да започна с това, което коментираха преди малко колегите – за реформите в системата на здравеопазването.

Колеги, нека да сме наясно какво означава реформа. Реформа означава да промениш модела на осигуряване. Реформа – радикална, в българското здравеопазване беше направена през 2000 г., когато се смени фалиралият модел „Семашко“ със здравноосигурителния модел. Оттам нататък всички мерки, които са предприети за усъвършенстване или не са довели до усъвършенстване на модела на здравното осигуряване, са съвсем различна тема. И никога, моля Ви, да не казвате, че става въпрос за реформи! „Реформа“ означава промяна на формата – нещо различно от това, което се предлага сега. Но това е бележка към това, което чухме досега.

Сега, за голямо съжаление, този проект, който предлага Министерският съвет – Проект на бюджет на Националната здравноосигурителна каса, представлява копи-пейст на бюджетите, които бяха представени през последните години. Тоест няма нито нови политики, няма нито нови приоритети. Всичко това, което се правеше през годините, с малко по-голям финансов ресурс – оказва се, че той никак не е малко, ами е милиард и триста милиона – се предлага в един бюджет, който трябва да реши проблемите в здравеопазването. За съжаление, пак повтарям, този бюджет не решава нито един от болезнените проблеми в системата на здравеопазването, а те са свързани например с доплащането, свързани са с достъпа в отдалечените региони, свързани са с това, че една голяма част от българските граждани нямат достъп до високоспециализирана болнична помощ или ако имат, минават през ходатайствата на колегите от Народното събрание или по някакви други неведоми пътища.

Това, което обаче е важно да кажа за този бюджет – един от колегите, с когото разговаряхме по повод на този бюджет, ми каза следното нещо... Попитах го: харесва ли ти бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година? Той ми каза нещо, което ме впечатли, и аз му обещах, че ще се възползвам от възможността да го кажа от трибуната. Казва: като го отворя бюджета, все едно, че аз съм го писал, като го затворя, вика, все едно, че друг е чел.

Колеги, това е една оценка на един практикуващ лекар, който работи в реанимационно отделение. Не е лекар, който, да кажем, да започва сега практиката си. Той е преценил по този начин какво представлява този бюджет, защото не са променени пропорциите между извънболничната и болничната помощ. Вярно – направени са стъпки, които да продължат това, което беше направено през последните години, да продължат да се надграждат профилактичните програми, програмите за промоция на здравето. Но така или иначе, 77%, доцент Симидчиев, са парите, които са за болнична помощ и лекарства. 77%! Това е от доклада от заседанието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

Нещо друго – Националната здравноосигурителна каса се занимава освен с всичко друго и със социална дейност. Това е в приоритета на Министерството на труда и социалната политика. Като казвам социална дейност, какво имам предвид? Имам предвид финансиране на приоритетни болници, имам предвид финансиране на болници, които са отдалечени, в отдалечени региони, при които достъпът е труден – с всички тези неща. Сега Здравната каса се нагърбва и с плащане на заплати. Доцент Пандов, за да може решението на Конституционния съд да се въведе, трябва да променим модела на осигуряване в България.

Защо казвам това? Защото в момента здравноосигурителният модел предполага договаряне на медицински дейности. Националната здравноосигурителна каса купува медицинския продукт и го предлага на пациентите. Ето това е работата на националния…, а не да определя заплати.

Сега, като казах заплати, искам да кажа нещо и по отношение на осигурителните приходи. Колеги, тези осигурителни приходи са в съотношение, вижте: от здравноосигурителни вноски – около три милиарда, закръглям; за здравно осигуряване – трансфер от държавния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса – два милиарда. Тези два милиарда представляват сумата, с която се плащат осигурените от държавата – държавни служители, деца, пенсионери и така нататък. Само че държавата осигурява с тези два милиарда две трети от осигурените лица, а два милиона и двеста хиляди работещи, които са приблизително една трета от всички осигурени, плащат за две трети като сума от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е още една диспропорция, защото, когато казваме, че дисбалансите и диспропорциите в системата на здравното осигуряване не са променени, имаме предвид точно това.

И сега да кажа няколко думи по отношение на това, което беше казано. Болничната помощ се увеличава с 11,9%, увеличават се лекарствата с 11,4%, увеличават се – забележете сега, първичната извънболнична помощ – 5,5%, специализираната извънболнична помощ – 5,7%. Ама нали искаме хората в извънболничната помощ – по тези клинични процедури, амбулаторни процедури, да получават лечение, за да не стигат до болничната помощ? В същия момент населението намалява, ние увеличаваме както финансирането за болничната помощ, което на края на годината пак се окаже недостатъчно, увеличаваме и броя на хоспитализациите – два милиона и четиристотин хиляди, както е записано в Проекта.

Сега, по отношение на финансирането на лечебните заведения… става въпрос не за лечебните заведения, а за младите лекари, тези прословути 260 милиона. Там има нещо, което е изключително странно – едни 30 милиона, които идват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и след това се връщат обратно в Министерството на здравеопазването, за да се платят другите дейности, за които отговаря Министерството, за да се стигнат нивата, за които говорим.

Тази история с 260-те милиона извървя нелек път: започнахме от идеята за колективно трудово договаряне, след това минахме през идеята за целево финансиране, след това минахме през идеята за финансиране през клинични пътеки… И сега не знаем къде сме, защото в проектобюджета, който коментираме сега, е записано, че трябва това да се случи през клиничните пътеки. Да, ама, ако се случи това, което е записано, младите лекари не участват в изпълнението на клиничните пътеки, или, ако участват, могат да участват под ръководство на специалисти. Тоест не е ясно дали те ще получат финансиране по този ред. И затова се появи още една теза, която не е разписана никъде и не знам как ще изглежда. Затова аз предлагам, уважаеми господин Министър, ако е възможно, да се направи между първо и второ четене – не знам, ако са три-четири дни, как ще се направи това, след като шест месеца не успяхме да го направим това – да се направи една методика, примерно от Министерството на здравеопазването, където да влязат Ваши експерти, да влязат от Министерството на финансите, да влязат, ако щете, и от Националната здравноосигурителна каса, за да може да се реши конкретният механизъм, по който тези пари ще стигнат до младите лекари и другите специалисти. Този конкретен механизъм в момента не е разписан. Не е ясно!

И аз задавам още един въпрос, уважаеми господин Министър, колеги от Националната здравноосигурителна каса: може ли някой от Вас да се ангажира от тази трибуна кога младите лекари и останалите специалисти, кой месец – януари ли, февруари ли, март ли, май ли, кога за първи път ще получат това финансиране, което е обещано? Защото тук в мотивите е записано, че е възможно да има тримесечна отсрочка, докато се разберат Националната здравноосигурителна каса и Лекарският съюз, както е по Проекта. Кога ще се случат тези неща, е въпросът, който задават младите лекари. Отговор на този въпрос този бюджет не дава. Затова ние казваме, че този бюджет, вместо да решава проблеми, към действащите проблеми прибавя допълнителни проблеми, което е големият проблем. Благодаря.