Иван Белчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми съграждани! Дълбоката държава изглежда точно така, както ще Ви я опиша днес:

Институции, които мълчат, докато един бизнес модел носи печалби, и действат светкавично, когато същият този модел започне да губи пари. Буферният ТИР паркинг в Русе не се появи като спасителна мярка за града ни през 2022 г., а като част от схема, която години наред работеше на ръба на закона и здравия разум – с изкуствено създадена виртуална опашка, с принудително отбиване на тирове пред Граничния пункт „Дунав мост“ и с частна фирма, превърната в монополист с благословията на институциите.

Общински терен бе предоставен за 30 г. на лица с прякори. Контролът върху движението край „Дунав мост“ беше на практика изнесен в частни ръце. Шофьорите бяха насочвани към паркинга не защото имаха нужда, а защото така работеше моделът. Проблеми не липсваха, но институциите си затваряха очите – едни такси за българи, други за чужденци. В нарушение, ДДС не се начисляваше. Темата достигна дори до Европейската комисия. Тирове продължаваха да бъдат спирани от частни охранители на пътя преди границата в първите седмици след Шенген, докато ние не повдигнахме въпроса в Народното събрание. Този модел носеше пари. Много пари! И тогава кметът на Русе Пенчо Милков се провъзгласи за спасителя на русенци от километричните опашки на тирове. Проблемът се появи едва когато празнувахме влизането ни в Шенген, успех за цялата нация – както за гражданите, така и за бизнеса, но Шенген сложи край на задръстванията и схемата с виртуалната опашка на частния ТИР паркинг се разпадна. И точно тогава, когато постъпленията спряха, русенският кмет започна процес по покупката именно на този ТИР паркинг чрез публични държавни средства.

Защо кметът на Русе изобщо стига дотам да иска нещо, което по същество прилича на национализация, но само когато един конкретен частен бизнес започва да изпитва сериозни финансови притеснения? Това е първият и най-важен въпрос, на който никой не дава отговор. Когато даден модел работи и носи печалба, въпреки че ограничава преминаването на държавната граница, държавата и общината мълчат. Когато същият този модел се пропука след влизането ни в Шенген и вече не може да се разчита на принудителен монопол, изведнъж държавата трябва да се намеси и да го спаси.

Има въпроси, на които трябва да си отговорим: има ли зависимости, има ли договорки и не е ли работа на прокуратурата да провери защо публичната власт така услужливо се притичва на помощ точно в този момент? И като говорим за дълбоката държава, има ли среща между Борисов, Пеевски и Таки? През цялото време в последната една година, в която тези преговори на кмета текат на заден план и никой не подозира за тях, Община Русе продължава да получава дължимия си годишен наем от около 300 000 евро. Това е важно да се каже, защото договорът е изгоден именно за Община Русе. Частната фирма е получила право на строеж срещу фиксирани годишни плащания, а след изтичането на срока цялото съоръжение остава собственост на Община Русе. А ако фирмата реши предсрочно да го прекрати, изграденият терен остава собственост веднага на Общината.

В края на януари 2026 г. обаче тонът рязко се променя. Кметът Пенчо Милков започва нова серия писма: първо, към фирмата, после към Министерството на финансите – този път с настояване за спешно решение за закупуване на паркинга от държавата. Отговорът на Министерството е, че е нужно решение на местната власт. Предложението към Общинския съвет в Русе се появява в последния възможен момент, изпратено часове преди заседанието на комисиите – без време за запознаване с документите, без сериозен финансов или правен анализ и без възможност за реален дебат. Решение за 10 милиона евро на данъкоплатците се вкарва в извънредно заседание, свикано с напълно различен дневен ред, сякаш става дума за поправка на правописна грешка, а не за решение, което ще тежи на града и държавата с години. Няма обществено обсъждане, няма търсене на алтернативи, няма разглеждане на най-логичния законен вариант – Общината да изчака, да защити вземанията си по договор и да остави частния инвеститор да носи отговорност за собствения си риск. Всичко е направено набързо и навярно под натиск, така че гражданите да разберат какво се е случило едва когато решението вече е гласувано.

И наистина, в рамките на часове решението на кмета и Общинския съвет вече е факт, подкрепено от партиите на коалицията в оставка – ГЕРБ-СДС, БСП, „Има Такъв Народ“, „ДПС – Ново начало“. В него не просто се предлага да се откажем от близо 8 милиона евро сигурни приходи за оставащите 27 години, като се купи за 10 милиона евро буферният ТИР паркинг, а се прави нещо още по-фрапиращо – да се приеме на доверие претенцията за така наречените пропуснати ползи от страна на частната фирма, която твърди, че щяла да печели определени средства в бъдеще, и иска държавата да ѝ ги плати предварително. Тази припряност съвпада по странен начин с последните дни на сегашното правителство. Вместо сдържаност и отговорност в края на мандата виждаме желание да бъдат похарчени нови публични средства, насочени не към спешна нужда, а към компенсиране на частен бизнес, който вече не може да разчита на изкуствено поддържаното си предимство. Решения с дългосрочни последици за държавата се прокарват набързо, сякаш времето изтича и някой бърза да подпише, преди да му бъде отнета възможността.

Уважаеми дами и господа народни представители! Сегашното правителство няма легитимност да поеме подобни ангажименти. Няма право в последните си дни да обвързва държавата с решения за десетки милиони евро, взети без дебат и без обществено съгласие, няма оправдание да прехвърля частен риск върху всички граждани. Ако този подход бъде преглътнат днес, утре той ще бъде повторен без колебание и цената отново ще бъде платена от българските граждани. Общественият гняв се заражда в Русе и той е напълно заслужен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)