Ремзи Осман

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние имаме предложение за отпадане на § 1 и § 2, но преди всичко ще вземам отношение и за другите параграфи, тъй като цялата дискусия върви от първо четене насам дали избирателното право е всеобщо и равно, дали някой в чужбина може да бъде лишаван от глас да гласува, дали може да се гласува извън Европейския съюз, и основно в Турция. Проблемът на тези колеги, които повдигат въпроса за избирателното право, не е гласувалите според мен в Турция. 30 хиляди гласа за една партия или за друга… Не се знае избирателят как ще гласува. Очакванията на вносителите са, че в Англия и Америка ще има масово гласуване за нова политическа партия, за ново търсене за нов съюз. Това е големият проблем! И по този начин вносителите наистина помагат на господин Радев да бъде като месия и да вземе гласовете в Англия, в Канада, в Америка.

А що се отнася до това конституционно право, че всички сме равни пред закона, българският гражданин, българският гражданин по рождение не може да бъде лишаван от българско гражданство, децата, родени от български граждани, по произход са български граждани и никой не може да им отнеме това право. И за да осъзнаем това нещо, ние трябва да прочетем стенограмите от Седмото велико народно събрание. Това беше едно осъзнато решение на Великото народно събрание. Един от основните моменти беше това – правото на българския гражданин да гласува и така да оформя ръководството на своята държава, да не бъде лишаван от българско гражданство.

Другото велико нещо е свободата. Тези, които са родени след 1990 г., няма как да го осъзнаят това нещо. Но тези, които са били народни представители – виждам от моето поколение, има една малка група – осъзнават какво е свободата, свободното придвижване на хора и капитали. Европейският съюз не е само бланкетно да бъдем членове на Европейския съюз и да четем някои решения на Европейския съюз по начин, по който се харесва на определени политически партии.

На първо четене, госпожо Председател, включително и тук се подхвърлиха на второ четене, специално във връзка с § 2 и с § 1, че видите ли, за мобилните граждани в Европейския съюз има директива, тоест директивата е за мобилните граждани, но за всяка държава, като изключим мобилните граждани, темата е съвсем друга – за тези, които са в определена държава – членка в Европейския съюз, директивата касае тях. Но оттам нататък всяка държава по свой начин има основополагащ документ. Конституцията на една определена държава по свой начин определя тези права. И ако ние погледнем, колеги, най-много емигранти от коя държава в Европейския съюз има в чужбина – емигранти, заминали извън страната, това сме ние – България. В процентно съотношение от 8 милиона 2 милиона са емигранти. 2 милиона! След нас са румънци и поляци. Полша е 55 – 60 милиона държава, в Англия е с най-голямата колония. След поляците в Англия са румънците и след румънците – българите. Това е истината! Но при тях, при население от 55 – 60 милиона, не се отразява много. При нас от население от 8 милиона бяха принудени една голяма част… Те не са изселници, първите големи потоци бяха изритани буквално и натикани в лагер. Аз съм бил в такъв лагер до Харманли. Стоях – тези, които говорят, че са избягали тези български граждани, 48 часа стояхме в един лагер, нямаш право да излизаш, с полицейски конвой те гонят, а от вкъщи трябва да напуснеш за 24 часа. И никой не може да постави под съмнение моята лоялност като български гражданин и като патриот.

Патриотизмът не означава да лишаваш правото на един гражданин – това е първата стъпка. Втората стъпка някой може да предложи – ако не си етнически българин, нямаш право да гласуваш, ако не си етнически българин, нямаш право на свободно придвижване. Винаги така се е започвало в историята, мисля, че един от народните представители каза. Поставяте много сериозни въпроси, които отдавна са отречени, особено от Европейския съюз.

Уважаеми колеги, споменаха се, включително от митинги, специално от господин колегата адвокат Петров – не съм очаквал, изчитайки за митинги, за протести. Господин Петров, аз съм свидетел в 1990 г., когато жандармерия и полиция изритваха брутално. За 24 часа трябва да напуснем страната с един куфар… (Реплика от народния представител Петър Петров.)

Само секунда, не Вашият митинг, който сте гледали, а цитирате, че има митинги.

Тогава пак имаше митинги пред турското консулство, които оправдаваха етническото прочистване. Вярно ли е? В подкрепа на това етническо прочистване направиха на булевард „Васил Левски“ петдесетхиляден митинг. Трябваше ли обществото да се съобразява с това искане на комунистическия режим? Така че Вашите примери с тези митинги не са основателни. (Реплика от народния представител Петър Петров.)

Разбира се, аз не Ви обвинявам, аз говоря за тези от 2021 г. насам, когато давате примерите с митингите. Това не могат да бъдат основания. Но по-важен е друг въпрос. Колеги, казваме, че гласовете в Турция влияели и изкривявали изборния резултат. Господин Петров – към Вас се обръщам – влияят ли гласовете от Англия? Защо бе, колеги, като влияят, не въвеждаме район „Чужбина“? Защо не въвеждаме от 36 години район „Чужбина“? От 36 години България защо не въвежда? Разбира се, може да бъдат пет мандата, може да бъдат шест. Подходът – Вие знаете много добре, е различен. Има държави – мандатите не се определят. Мандатите, членове на Европейския съюз, са плаващи. Според гласовете от чужбина се разпределят тези плаващи мандати, но при нас. Разбира се, мога да Ви изнеса една лекция на тази тема – избирателното право.

И другото, колеги, съвсем сериозно Ви го казвам. Защо трябва да има в един избирателен район четири мандата, минимум четири? Нямат население за четири мандата. Централната избирателна комисия определя. Ама извинявайте, има три области, те не отговарят даже и за три мандата. Те си имат кметове, те си имат общински съветници. Защо трябва да има четирима депутати, а са ощетени някои други области? Примерно в Кърджали по население трябва да има седем депутати, но дават пет мандата, защото щели да гласуват… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“)