Хюсеин Хафъзов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи съграждани, скъпи братя и сестри мюсюлмани! Трудно е да се говори за религия или празник след събития като тези от последните седмици, но именно заради тези драматични моменти и заради десетките човешки, но не и човечни, действия искам да се обърна към Вас и към всички български граждани. Да си поговорим за Бог, за настъпилия вече месец Рамазан и за смисъла на духовността, човещината, за доброто като противодействие на злото. Всичко в бездуховния ни живот днес алармира. Празни са душите ни и жадуват за вяра и любов. Търсим Бога, когато сме в нужда, и понякога си мислим, че сме го открили. Резултатът обаче е, че само сме навредили на себе си и на околните, докато сме го търсили на грешното място, и че не сме открили Него, а сме сторили бог нашето собствено его.

Налага се да произнеса празнично слово, различно от общоприетите стандартни трафарети. Не мога да си позволя и патос, когато има толкова поводи за тъга. Празничните дни трябва да са обвити в смирение. Говорили сме за същността на свещения месец Рамазан, за универсалните му послания, за каноничните изисквания, за това как се говее и какви други религиозни практики съпътстват постите. Опитвали сме да Ви направим съпричастни с това как мюсюлманите съпреживяват духовно този месец, но такава информация спокойно можем да открием и в интернет.

Реших днес като поздрав за мюсюлманите за предстоящия месец Рамазан да Ви разкрия сърдечно смисъла и целта на говеенето и на въздържанието като начин на мислене и поведение. Не как, а защо говее мюсюлманинът, каква е целта на религията като цяло, защо самият пост в свещения месец е вид въздържание и търпение и една от целите му е да ни подтикне да изпитаме, преживеем, съпреживеем мъката, страданието, глада, жаждата, нищетата на милиони хора по света и да предизвика разбиране и състрадание към тях. И не искам да звучи като проповед от амвона, заменен с трибуната, но ние почти всеки месец сме разтърсени от събития, които причиняват поредната обществена травма и болка, и ни дават ясни сигнали, че обществото ни боледува духовно, напомня ни колко сме слаби, крехки и уязвими всъщност. Нека признаем: грешни сме, намираме се в безпътица, безсилни сме в опитите си да стъпим на здрави морални, етични, духовни основи.

Моето слово не дава оценки и не предлага решения. То просто задава въпроси и насоки за размисъл – за разума и търсенето на смисъла, две много важни понятия в търсене на мярката за човечност. Търсим смисъла със своя разум, но и със своята душа. Много често богослови спорят как да възприемаме света – чрез логоса и разума, дадени ни от Бог, или чрез извисяваща вяра. Това са тежки вековни спорове, но няма да Ви занимавам и с тази схоластика. Често допускаме грешки, като разсъждаваме, често и вярата ни се оказва пагубна. Нужно е да потърсим опора в нещо изначално, универсално, непреходно, и сега ще Ви споделя, с надеждата да бъде посочен за всеки пътят към себе си – вярата и смисъла.

Ако искате да сте сигурни, че вярата Ви е истинска, че Бог ще я приеме и че посоката правилна, то добротворствайте. Защото както тялото е мъртво без дух, така и вярата е мъртва без дела, се казва в Библията. Да твори добро може този, който е изпитал, преживял и съпреживял болката, глада и жаждата на страдащия. Това е условието, това е разковничето, това е ориентирът. Бъдете добри, дарявайте добро, надпреварвайте се в доброто. Ако всички мюсюлмани, без значение до каква степен изпълняват каноничните условия на Рамазан, правят по едно добро дело на ден за наши съграждани, то за един месец ще сме сторили милиони добри постъпки, а ако тази практика продължи и след Рамазан, то нашият земен път ще се превърне в един свещен и смислен живот.

При това положение някой може ли да се съмнява в нашата гражданска преданост и обичта ни към родината? Да правим добро във всичките му проявления – при всеки случай, който се предостави или бъде потърсен. Това е висшият смисъл. Има толкова хора, нуждаещи се от добро и от нашата помощ – сираци, болни, вдовици, възрастни, самотни хора. Да се обърнем към тях, да бъдем до тях, да бъдем част от тях, да подадем ръка на нуждаещите се от топла вечеря, топла дреха, топла дума, топла прегръдка, да се отнасяме с топлина и към животните.

В исляма има понятие, с което се назовава материалната подкрепа за нуждаещите се, но условието е да се дава от сърце и само в името на Бог, без да се чака друга отплата и благодарност. Да се дава от благодарност, а не за благодарност. Да се дарява с дясната ръка, но даже и лявата да не знае за това. Да се даряват блага и да се благодари на вземащия, че ни дава възможност да бъдем добри и да получим божието благоволение. Нали и етимологията на най-сърдечната и хубава българска дума „благодаря“ носи тъкмо това послание – дарявам благо, дарявам добро.

В исляма този жест на добротворство и милостиня се нарича садака. Това е названието на милостинята като всякакво проявление на материална и духовна доброта, помощ или дарение, отправени доброволно към нуждаещите се с цел постигане на божието благоволение. Не става въпрос само за обичайните форми на алтруизъм, безкористно и безрезервно даване на пари, защита, спасение, спазването на държавните закони и обществените правила, въздържането от злонамерени прояви, премахването на препятствия по пътя, споделянето на знания и умения, изричането на мили думи, засвидетелстването на уважение. Проливането на сълза от съпричастност и емпатия също попадат в обхвата на благотворителността и милостинята.

Ако нямаш нищо, което да дариш, усмихни се на ближния си и ти вече си дал садака. Ако погалиш душата на един сирак, то си изпълнил със смисъл най-висшата форма на садака. Ако спазваш законите и правилата в обществения живот, това е садака. Ако не допускаш действия, накърняващи достойнството, и не причиняваш вреди на другите, е вече проявление на садака. Всяка добра дума, всеки жест на внимание, всяка подадена ръка, са садака. А съществуват форми на садака, които продължават и след приключването на земният ни път. Ето това е призивът ми към празнуващите – добротворствайте и предавайте примера си на всички около Вас. Добротворчеството е най-големият изпит и най-голямата мярка за човечност. Нека светият и боговдъхновен за мюсюлманите месец Рамазан да бъде изживян с отворени за милосърдие сърца, дните и нощите Ви да бъдат изпълнени с доброта, вяра и смисъл, да получавате и да дарявате усмивки от душа, да се предпазвате от злост, поквара и омраза. Даряващият обича, даряващият бива обичан, даряващият учи на обич. Осъзнавам тавтологиите в моето обръщение към Вас и нацията. Може да Ви е прозвучало и отегчително, но нека смисълът и езикът ни се наситят с повторените понятия и да изтрием от речника си обиди, скверност и нападки.

Имах нужда да споделя с Вас своите мисли, своите чувства и нашите разбирания за това как трябва да бъдем хора, човеци. Вярата в Бог и добрите дела са в основата на религията и на целта, която Всевишният е заложил в нея. Рамазан се появява отново, за да утвърди именно тези ценности и да напомни, че делата ни през този месец и след него трябва да са съпътствани от търпение, смирение, взаимна прошка. Всичко, което изложих на Вашето внимание дотук, се обобщава в следните две знамения от Свещения Коран: „Не са равни добрината и злината. Отблъсквай злината с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.“ Но с това са удостоени само търпеливите, с това са удостоени само щастливците. Способни ли сме да се обединим около доброто, така както ни обединява времето за пост, предстоящият в неделя празник Сирни Заговезни, още познат като Прошка. Великденските пости, които идват след него, също напомнят, че за всички нас, без значение от вярата, е дошъл моментът не само за въздържание, а за поемане по пътя към духовното пречистване, милосърдието, добротата и взаимното опрощение.

От името на „Движение за права и свободи – Ново начало“ и от мое име поздравявам мюсюлманите в страната и по света с настъпването на месец Рамазан, като им желая здраве, леки и успешни пости, вяра и духовно блаженство. Честит свещен месец Рамазан! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“)