Андрей Чорбанов

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ако заимствам малко текст от Омир, се чувствам в момента като между Сцила и Харибда. И за, и против ветото на президента има мотиви, като основните от тях са за честни избори. И едната, и другата група –подкрепящи и неподкрепящи ветото, са с мотивите за честни избори.

Ще споделя само няколко мисли по текстовете, които всъщност се оспорват. Казва се, че Конституцията действително дава права на всеки българин да упражни правото си на глас. Ако трябва да бъдем честни, всъщност правото на глас не е отнето от нито един българин. Всеки има право да се придвижи до съответното място, където се организира това гласуване, и да го направи. Разбира се, всеки българин, отиващ да живее в чужбина, казвам го като човек с много близки хора, живеещи в чужбина от десетилетия, има това право да намери съответното място, пункт, посолство, консулство, в което да гласува.

В миналото, когато имаше ограничения в много страни и дори нямаше секции за гласуване, малка част от хората от Западна Европа може би отиваха до посолствата или съответно се придвижваха до България, за да гласуват. За сметка на това трябва да си признаем, че имаше периоди с едни стотици автобуси, които се придвижваха до България да гласуват, когато беше невъзможно да се гласува в Република Турция, което е логистичен проблем, не е ограничение на правото.

Явно е, че в момента този логистичен проблем не може да бъде разрешен по този начин и е по-добре да има на място. Ясно е, че всеки един българин, живеещ в чужбина, не може да ползва всички привилегии, които му дава местожителството в страната. Ясно е, че дори за да си смени документите или да направи каквото и да е, трябва да се придвижи от най-отдалечения край до съответното дипломатическо представителство, в което да го направи. Същото е свързано и с изборите. Така че от тази гледна точка трябва да се каже, че мотивите за ограничения като че ли не са проблем.

Огромната част от българите, живеещи в страната, също са за ограниченията, колкото и да звучи странно и може би недемократично. Най-вече страдат българите, които живеят в чужбина, но отново ще кажа, малка част от тях само и единствено упражняват правото си на глас.

Чисто риторично аз ще запитам в държавата, в която има най-много компактно българско население, а най-малко място – Република Северна Македония: ще имаме ли 20 избирателни секции? Там има по документи стотици, може би вече 200 хиляди българи, граждани. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, това е интересната част – всъщност те не гласуват. Имаме ли 20 секции в Република Северна Македония, което ще бъде напълно резонно с оглед хората с българско гражданство? Да, или явно, че българското гражданство на много места се ползва като атрибут, възможност за пътуване и толкова.

Това, което е основният мотив обаче, подкрепящ ветото на президента, от моя гледна точка е времето, в което се прави. И да, прави са колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, те предложиха тези законодателни промени доста отдавна, но едва сега се събра мнозинство, което иска да ги подкрепи. И дали трябва да се направи тази промяна в последния момент? Това е основният довод срещу тези промени. Така че може би тук ще бъде вече правото на всеки народен представител сам за себе си да прецени дали да избере Сцила или Харибда. Благодаря.