Александър Койчев

Благодаря, господин Председател.

Аз ще подкрепя тезата на преждеговорившия мой съмишленик Георги Хрисимиров, че предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване са в полза единствено на универсалните пенсионни фондове, а не на осигурените лица, и ще коментирам три параграфа, по които имаме предложения.

Ние предлагаме да отпадне нововъведената т. 5 в чл. 121б – това е в § 3, където се предлага учредители и акционери да могат да бъдат международни организации, в които членува Република България. Ние не намираме никаква логика в това предложение. Все едно ООН, НАТО или примерно СЗО да основат пенсионен фонд. Смятаме го дори като опасно, така че предлагаме това да отпадне.

Ще коментирам и § 15, който касае чл. 123, ал. 1. Тук се заличават биометричните таблици, като ще коментирам тук, и техническия лихвен процент. Първо се предлага отпадане на техническия лихвен процент от формулата за изчисляване на пенсиите от УПФ.

Техническият лихвен процент представлява предвиждане на актюерите за бъдеща доходност на инвестиране на средства, предназначени за изплащане на пенсията. Формулата разпределя натрупаните средства в партида преди пенсиониране плюс очакваната доходност за периода на получаване на пенсията. Отпадането на техническия лихвен процент означава, че все едно пенсионното дружество държи парите на осигурения в буркан и му дава по малко от цялата сума. Това като цяло противоречи на актюерската математика и не е особено добре обосновано.

Второ, предлага се нов начин на изчисляване на очакваната производителност на бъдещия живот на хората, които се пенсионират в момента. Предложенията трябва да увеличат този показател. Това означава само по себе си, че натрупаните средства ще се разделят на повече на брой очаквани плащания и размерът на всяко плащане съответно ще намалее, така че само пенсия от универсалните пенсионни фондове няма да замести намалението на държавната пенсия, но и самата пенсия от УПФ също най-вероятно ще намалее допълнително.

И третият параграф – ще коментирам § 99, който касае таксите. Първо запазване на таксата върху всяка вноска, ако тя постепенно намалява до 2,1% през 2036-а. Ние предлагаме тази такса да отпадне и да стане още през 2021 г. – нула процента, тъй като самата такса от всяка осигурителна вноска е икономически неоправдана. Такава такса обикновено има за цел да компенсира дружеството по разходи, по маркетинг и продажба на пенсионния фонд. Нашите дружества нямат такива разходи. Осигуряването е задължително. Новите клиенти се разпределят служебно в преобладаващата част – мисля, че беше около 80%, а вноските се събират и превеждат административно, така че тази такса си е чиста печалба за пенсионните дружества и ощетени от него оставят единствено осигурените.

Второто предложение, което ние правим в таксите, запазва се ежегодната инвестиционна такса, която да намалява от 0,65 през 2027-а до 0,38 за балансиран и 0,2 за динамичен и консервативен подфонд през 2036 г. Ние предлагаме тук просто да има горна граница от 75% нетните активи.

Другият проблем с таксите става доста сериозен, тъй като в предлаганата реформа са три такси. Това доста обърква самите потребители и в крайна сметка те не знаят колко от самата им вноска отива за такси. Пак ще посоча – тук стана многократно дума за шведския фонд AP7 Såfa, който събира само една ежегодна такса от 0,17% върху парите на осигурените, така че с оглед на всичко, което казах дотук, ние няма да подкрепим параграфите в Законопроекта, а само нашите предложения. Благодаря.